Последната седмица на август. Температури над 30 градуса. Вечер. Пред One More Кино се вие опашка. Ама истинска опашка. Като за кисело мляко едно време. И все млади хора. Опитват се да влязат на „Пощенска кутия за приказки“. Ако случайно, ама наистина случайно все още не знаете какво представлява този проект, накратко – едни хора пишат разкази, други четат, трети слушат. Но в целия този процес има толкова много приятна енергия, толкова радост от словото, толкова взаимност, че в един момент започваш отново да вярваш, че надежда има. И целият този процес си има име. Нарича се Гери Турийска. 

Днес Гери Турийска отговаря на ВЪПРОСИТЕ.

Първият ти спомен?

Маково поле под яркото слънце, от прозореца на колата.

Три аромата, които те връщат в детството?

На баба кекса, бонбони „Виолетки“ и миризмата на белина.

Най-прекрасният звук е…

Щурчетата на село нощем.

Когато погледнеш в огледалото, най-често си мислиш…?

„Спокойно, само спокойно“

Какво те кара да се чувстваш сигурна?

Мисълта че, всичко минава, но пък най-доброто е зад ъгъла отсреща.

Как според теб изглежда Раят?

Като смеха на дъщеря ми.

А Адът?

Да си безсилен, да не можеш да помогнеш на любим човек в беда.

Кога ти е идвало да потънеш от срам?

Доста често ми се случваше в училище на дъската. По математика.

Какво ти казват вътрешните гласове?

Да се концентрирам.

Кога си се страхувала най-много?

Старая се да не помня тези усещания.

Какво готвиш по-добре от всички останали?

Лазаня и рибена чорба.

Какво би искал да изобретиш?

Световен мир.

С кого би се сменил за един ден и защо?

С Аника, за да я разбирам още по-добре.

Какво най-често те тормози, когато се събудиш посред нощ?

Организационни въпроси покрай „Пощенска кутия за приказки“.

А първото нещо, за което си мислиш сутрин?

„Ку Кууууу“, „Бау-бау“ ,“Къде е лампата?“

Кога за последен път се извини на някого?

След малко ще ходя да се извинявам на една много мила на сърцето ми дама, че не бях достатъчно търпелива към нея вчера.

Най-неприятният ти навик е….?

Пушенето.

Кога си си чувствал най-близо до смъртта?

Когато бях на 10 години, с родителите ми щяхме да паднем в една пропаст с колата, някъде между Франция и Италия. Все още ме побиват тръпки, когато минавам с колата по планински местности.

Представи си, че можеш да промениш три неща в себе си. Кои ще са те?

Да се грижа повече за здравето си, да съм по-организирана и отгвоорна към личното си творчество и по-разумна с парите си.

Селфито, което виждате, е правено…?

На барчето на плажа.

Повече за следващото събитие на „Пощенска кутия за приказки“ може да научите на https://www.facebook.com/events/1644012609199427/