В края на лятото, малко преди да започне театралния сезон и той да замине  за на турне в Америка, където с Малин Кръстев ще представят „Свалячи“, се срещаме на закуска в Созопол. Там сме, защото в момента тече Аполония, където той играе в няколко представления. Едно от тях е „Пияните“  (Малък градски театър „Зад канала“) и докато гледам репетицията, си мисля, че това, актьорите, са напълно луди хора, пораснали само, за да ни заблуждават, иначе, там вътре, са си останали на около 10. Предстои ми разговор с един зрял актьор, който все още носи онази непосредственост и прямота, характерни за малките деца. 

Герасим Георгиев – Геро в Интервюто.  

Виж ни сега, закусваме, пием кафе, все хубави неща около нас. Но преди малко си говорехме за лишенията. Ти от какво си се лишавал?

Като по-малък сигурно съм се лишавал от някои неща, защото тогава такова беше времето. Знаеш, всяко куче скача според тоягата. Но сега гледам доколкото е възможно да не се лишавам от нищо. Вярвам, че няма утре, няма вчера, има днес. Трябва да се живее за това „днес“. Гледам да не лишавам и семейството си от нищо.

А от присъствието си?

Това нон стоп се случва. Често ми звънят приятели, взели къща някъде в планината, аз играя представление и не мога да отида. Често пъти съм искал да пътувал през уикенда в чужбина с дъщеря ми и жена ми, пак съм ги лишавал. Пак заради работа.

Сърдят ли се?

В началото имаше повече разбиране, сега вече имаме нотки на укор в погледа (смее се). Но другият вариант е да седна вкъщи и да се гледаме, и да си се усмихваме, което също не е кой знае какво. Търся я златната среда все още. И съм се заканил да вляза в този сезон и да намеря тази прекрасна среда, в която да мога да обърна нужното внимание на семейството и да работя едновременно.

На колко си години сега?

На 44.

Четох една статия, че преди време хората на 50 наистина са били стари – и физически, и на външен вид, а днес на 50 са в разцвета на силите си. Старостта се била „преместила“. Ти как се чувстваш в твоите 40?

Сега сме по-наясно с нещата, докато на 20 и 30 търсехме повече, сега се чувстваме по-добре. Е, получаваш някакви физически сигнали, че вече почваш с четворка, но… (смее се) Наистина за един мъж 40-те и 50-те години са най-зрялата, най-хубавата възраст.

Краят на лятото е. Чувстваш ли някаква носталгия?

Не. За мен това е ново начало. Почваме работа и това много ме радва. И си постлахме чергата, и така направихме, че в момента репетираме и правим само неща, които ни харесват.

Късмет ли е това или плод на усилен труд? Между другото, истинска благословия е човек да си обича работата.

Факт. Пожелавам и на другите да им се случи. Но според мен тук никой копче не може да ми каже, защото сам съм си го изработил, сам съм стигнал до това положение. И знаеш ли, много е приятно, когато сам си го постигнал.

И като си даваш сметка за това…

Разбира се. Аз никога не съм бил от тези, които хвърчат във въздуха и не могат да кацнат. Винаги съм гледал да имам контакт със земята.