На мен това все още ми е много трудно.

Разбирам те. Но аз се научих и на НЕ-тата. Научих се да рискувам, макар и плахо. Научих се да казвам истината. Защото много обстоятелства в живота те карат да премълчиш истината. Случвало ми се е. И се е връщало като бумеранг. Това лято имах много голямо професионално изпитание, в което за първи път се убедих, че това да си „ничий“, тоест да нямаш ничия протекция, е много по-добре от това да бъдеш „нечий“, да си част от една поредица зависимости. И това ми даде увереност, че колкото и понякога ситуацията тук да ми се струва крива, има шанс. Има шанс, че можеш единствено, стъпвайки на професионалния си опит и умения, да отстояваш нещата, в които вярваш. И да продължиш нататък.

Казваш ли си сега: „Защо не съм на 30?“

Казвам си, да. От друга страна, никога не съм бил толкова спокоен, колкото съм сега. Гледам си снимки от времето, когато съм бил на 30 – толкова съм уплашен, може би защото загубих рано баща си и трябваше да нося отговорност за семейството, за едно, после за друго, а сега и за трето семейство. Това ме възпита да не съм толкова истеричен в страха си дали ще се справя. И затова единственото, което искам, е да съм здрав и полагам усилия за това – чрез спорт, чрез медитация, чрез йога. Искам да съм здрав, защото искам да изучавам собствения си опит, да стъпвам върху този опит, за да ми се случват нещата една идея по-леко. Не че са ми се случвали трудно. Да чукам на дърво, и професионално, и лично съдбата ми е щастлива. Но по някой път съм полагал прекалено много усилия, защото не съм имал опита и знанието как да стигна по прекия път. И това е хубавото на зрелостта. Зрелостта е опит и той ти дава самочувствието, че можеш, че има един набор от неща, които умееш. Има и много неща, които не умееш, но дори не посягаш там, защото вече знаеш. С годините се научих да посягам там, където мога, където имам опит. Младостта е прекрасна, но е проба-грешка, проба-грешка. А сега си имаш една посока, която изследваш. Но в същото време съм готов да сменя посоката веднага. И пак знам, че няма да сгреша, защото единствено чувството, че си необходим ти – на себе си и на другите, може да ти даде самочувствие, че ако те махнат отнякъде, ако те съкратят, ти ще намериш друга посока. Опитвам се да работя в тази посока с дъщеря ми, която вече е на 14 – да има самочувствието от нещата, които знае и да е по-спокойна, по-търпелива.

Последно – коя биография, написана от теб, да очакваме скоро?

Със сигурност ще има Васил Найденов. Защото е изключителен. Той ми каза „да“. Изпитвам целия респект към него, защото е не само една личност, в която се оглежда времето и преходите, през които той е минал, ако щеш и обществените, с неговите социални позиции, с всичко, което му се е случило, с неговата чувствителност… Не го познавам добре, но е приятел на една жена, която наистина обичам – Богдана Карадочева и на един човек, когото дълбоко уважавам – Стефан Димитров, и мисля, че ще стане. Но преди това преиздавам едно допълнено копие на книгата за Невена Коканова, защото на 12 декември тя трябваше да навърши 80 години. Обичам да се връщам и да откривам с разлика от 10 години колко много неща са недоизказани. И да допълня по този начин портрета й, да включа и внука й, за който тя толкова мечтаеше, но се роди години след нейната смърт, да включа дъщеря й, правейки я съмишленик, която ми даде толкова неща от личния архив, които я разкриват по друг начин, а срещнах и хора, които направиха портрета й много по-дълбок.

Преди това, още сега на Cinelibri – филм с Лив Улман и Бергман за един остров, една мечта, една любов. Филм за Емил Чакъров – невероятна история за човек, който се опитва да надхитри системата и след като с музиката обикаля целия свят, се връща в България, за да създаде новогодишния музикален фестивал. За съжаление, не може да му се радва дълго – отива си от този свят на 42 години. И последно – на Киномания ще се появи нов филм, посветен на Соня Йончева. Тя обеща да дойде за галата. За мен тя е не музикален феномен, защото не съм човекът, който го казва. Тя за мен е житейски феномен. Как от едно толкова обикновено семейство може да се роди една наистина световна звезда. И тя да е българка.

Интервюто е проведено с партньорството и  приятната компания на блендери Philips.