Как би се определил – като журналист, като писател, като продуцент?

Аз съм посредник. Наскоро една жена ми каза: „Така хубаво пишете!“. Отговорих й: „Госпожо, аз съм журналист, не съм писател. Писатели са Георги Господинов, Милен Русков, Захари Карабашлиев. Аз нямам този талант“. Но аз мисля, че имам талант и с годините го разбрах и се успокоих, защото дълги години мислех, че нямам никакъв талант.

Не бих казала подобно нещо точно за теб. Но все пак – кой е талантът, в който си сигурен.

Да бъда посредник. И то почтен посредник между хората, които ме интересуват и са значими, които могат да бъдат примери. Такъв съм и като журналист, и като продуцент. Затова предаванията, които съм създал – „Преди обед“, „Непознатите“, „Като на кино“ – последните години са предавания, които приличат на мен. Скоро друг човек, голям български писател, когото много уважавам, ми го каза и аз не вярвах, че това е нещо, което в крайна сметка е важно за един журналист, особено за мен. А като се замисля, това е много голям комплимент. Има хора, които стават много бързо известни, които са скандални, които са много добри провокатори. Аз не съм.

Но хората те познават.

Това е много странно – това, че предаванията, които правиш, приличат на теб. Независимо дали си се изписал в тях, или си се появил дори в кадър. Вярвам в авторския почерк. Въпреки че има хора, които не харесват това, което правя. И това съм приел. Защото навремето като всеки човек съм го преживявал. Сега мисля, че това е супер. Особено ако всеки човек може спокойно да ми обясни какво не харесва в работата ми, съм готов да го изслушам и почерпя. Единственото, което не ми харесва и избягвам, са хора, които са недобронамерени, хора, които търсят да те уязвят. Не харесвам такива хора, дори това да не касае мен. Ситуации, които целят да уязвят трети хора, прекъсвам на секундата. Както не позволявам пред мен да се говори лошо за хора, които обичам и уважавам. Отказвам да участвам в този разговор, защото е много тънка границата на предателството.