Георги Тошев. Човек от друго място.

Много рано ставам. Откакто пътувам много в Индия, където посещавам ашрами, ставам между 6 и 7. Мога да си позволя понякога да се излежавам, но до 8-8.30 трябва да съм тръгнал. С годините от нощна птица станах ранна птица. Сутрин ми е много по-лесно да си подредя мислите. Ако имам нещо да дописвам и да довършвам, гледам да е сутрин. Обичам сутрините. Имам чувството, че съм господар на времето, което ми предстои; на деня, който ми предстои. И когато съм в добро настроение имам една страст - да овладея този ден, да се преборя с всички тези задачи.

25 септември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 14'

Георги Тошев. Човек от друго място.

25 септември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Трудно се гостува на човек, който никога не се задържа дълго на едно място. В дома му сме в ранния следобед, а след няколко часа пътува за Швейцария. Където ще лети с изтребител. Планира успешно кацане и следобедно кафе във Виена. Дори не питаме за дългосрочната му програма, защото тя винаги буди у нас откровена завист. Подозираме, че разполага с повече от 24 часа на ден, иначе не можем да си обясним как е възможно да свърши толкова работа само в едно обикновено, човешко денонощие. В момента подготвя няколко филма и още 1-2 биографии. Междувременно е продуцент, консултант, журналист и приятел винаги на линия. За да разберем тайната на неизчерпаемата му енергия, нахълтваме в дома му, където се храним, пием смути, говорим по телефона, разглеждаме библиотеката му, ровим в хладилника, надничаме през прозореца, пращаме няколко мейла и говорим, говорим, говорим. И вече сме сигурни – той е нечовек и е от друго място.

Георги Тошев в Интервюто. 

От половин час сме заедно, а не си спрял да говориш по телефона. Колко часа на ден прекарваш в телефонни разговори?

Това е голям проблем. Не ги броя, но това лято дъщеря ми каза, че ако с нея говоря 5 минути, поне 15 говоря по телефона. Това доста ме уплаши и правя опити да го променя. Но тези опити до момента са стигнали до това да имам безкабелни слушалки. Но това не променя количеството разговори, дори май го увеличава. Проклятие и шанс да вършим повече работа. Нямам възможност да имам асистенти, които да ми помагат и понякога енергията, която губя в разговори, е стократно по-голяма от тази, която трябва да вложа в това нещо да се случи. По принцип смятам, че ние в България хабим страшно много енергия в празни приказки. Рядко ми се обажда човек по работа и е делови. Това, което ме научи корпоративната медийна култура извън България, е да получиш ясен мейл и само при нужда да се чуеш по телефона и при още по-голяма нужда евентуално да се срещнеш. В България обикновено съм канен на едни дълги вечери, обеди, закуски и кафета, на които общо взето не се казва нищо и след това наваксваш по телефона. В момента се опитвам да съм по-лимитиран.

Познавам те, ти вършиш по 1000 неща на ден. Спиш ли изобщо? В колко ставаш?

Много рано ставам. Откакто пътувам много в Индия, където посещавам ашрами, ставам между 6 и 7. Мога да си позволя понякога да се излежавам, но до 8-8.30 трябва да съм тръгнал. С годините от нощна птица станах ранна птица. Сутрин ми е много по-лесно да си подредя мислите. Ако имам нещо да дописвам и да довършвам, гледам да е сутрин. Обичам сутрините. Имам чувството, че съм господар на времето, което ми предстои; на деня, който ми предстои. И когато съм в добро настроение имам една страст – да овладея този ден, да се преборя с всички тези задачи.

Ето това се питаме всички – откъде Жоро има цялата тази енергия?

Не друсам, не използвам стимуланти, не пия дори енергийни напитки. Енергията е въпрос на характер, въпрос на мотивация. Едно нещо съм научил от голямата Цветана Манева: „Животът ни е даден, за да се справяме с него.“ Винаги си го припомням, когато се чувствам професионално демотивиран или лично разочарован. И тъй като животът, особено последните месеци, ми предложи много лични и професионални разочарования, доста изпитания, сблъсках се със заплахи, с една арогантност, която мислех, че е напуснала нашите земи, но все още съществува и битува, трябваше да се събера, за да се справя.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография