Много е трудно животът ти да се случва пред очите на другите. Това е направо непоносимо. И мисля, че част от проблемите на Катя са свързани с това, че тя не е осъзнавала каква цена трябва да плати за този успех. Който пък при нея е дошъл навреме, радвала му се е, харчила си е парите. Може и да са я прецаквали, но тя никога не е гледала с гняв към миналото. Имала е един шанс, който никой друг български актьор тогава не е имал – след „Козият рог“ тя е поканена в най-голямата британска агенция за актьори, за да ѝ направят снимки. Катя отива в българското посолство и ги моли съвсем легално да замине. Те казват, че това е диверсия и не я пускат. Не я пускат да си получи наградата в Емина – европейският Оскар. В Панама също получава награда, без да разбере…

В Катя нямаше грам озлобеност, въпреки че не обичаше комунистите. Беше изявен антикомунист, много разочарована от разбиването на СДС после, но в нея нямаше злоба. И може би затова хората, с които се срещах за филма, си спомняха за нея с любов.

Някои хора, които срещнах във връзка с филма, говореха с тъга за нея. Защото са я познавали в трудните ѝ моменти – на безпаричие, на безпомощност, на несправяне. Въпреки че никой от хората не я съжалява и всеки говори за едно голямо нейно качество – достойнството. Тя е човек, който не се е помолила никому. Въпреки, че това не е срамно, ако знаеш как да го направиш.

Но знаеш ли, и сега все едно е в кафето в дъното. Седи на една маса, пуши (тогава все още се пушеше в заведенията), на никого не пречи, пуши цигара от цигара и попълва кръстословици. И в това има ужасно много красота – да можеш след всички тези жени, които са минали през теб, живеят в теб, да запазиш себе си. Да имаш плът, да не си безличен, но да си като леко отсъстващ.

Страхотно е да можеш да бъдеш отсъстващ. Никога не усетих натрапчивост за тези два месеца, в които работихме заедно. И това не е идеализация, а реалното усещане за този човек. Деликатността на човешката природа е висша форма, изразена в Катя.

Филмът на Георги Тошев и Ема Константинова за Катя Паскалева се казва „Последната роля“ и ще бъде представен на 26 ноември като част от програмата на Киномания. А с книгата – „Жените в мен – образи и думи“ може да се запознаете на 5 декември в „Перото“.