Генка Шикерова. Защото е воин.

Това, което няма да научите от това интервю, а бих искала да знаете е, че когато Генка не е по следите на истината или в ролята на разпитващ, тя е един от най-усмихнатите, сърдечни и весели хора, които познавам. Широката усмивка не лъже, зад нея се крие голяма душа.

7 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 13'

Генка Шикерова. Защото е воин.

7 март ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Въпреки че сме много близки, в този разговор за първи път научих, че е искала да кандидатства в Симеоново. Винаги съм си мислела, че униформата много ще ѝ отива. Познавах я бегло, когато заминахме за Доминикана като част от екипа на „Сървайвър“. Работата ни като репортери и продуценти на терен понякога беше доста тежка и включваше 24-часови дежурства. Почти не я чух да се оплаква (особено в сравнение с мен), винаги беше заредена с енергия и така притискаше участниците във формата с въпроси, сякаш бяха най-малко министър-председател. После, една след друга родихме децата си. Когато двамата с Косьо Караджов заместиха колегите си в сутрешния блок (БТВ), ги гледах, въпреки че не съм любител на политиците. Острите ѝ въпроси към гостите често приличаха на спонтанност. Знаех, че зад тази спонтанност се крие желязна подготовка и вродено любопитство. Сигурна съм, че именно заради тези неща, два пъти поред палиха колите ѝ. Вторият път я чух. Не ѝ беше лесно. Беше в напреднала бременност и нямаше обяснение защо ѝ се случва това. Аз, от своя страна, бях убедена, че трябва да си тръгне от тази работа. Веднага. Че не си заслужава. Почти две години по-късно тя отново е на поста си (Нова телевизия). Защото обича това, което върши. И защото е воин.


Генка Шикерова разговаря с Интервюто.

Почти две години откакто роди Кая. И пак си в телевизията. Този път обаче в Нова. Как го реши? Кой беше първият човек, на когото сподели, че искаш да направиш промяна?

На Неделчо (съпруга на Генка). Добре че го казах на него, защото казвайки му го, си дадох сметка колко е трудно изричането на това нещо. Започнах да му споделям и усетих как гласът ми се разтрепери и ревнах. Гушнах се в него и изревах това, което исках да изрека. И добре че стана така. Това изчисти по някакъв начин емоцията. Пред него чух мислите си глас на за първи път.

Той не поиска ли от теб да спреш да се занимаваш с телевизия или поне да избереш по-лек жанр, след това което се случи? След заплахите. Би било нормално да се тревожи за теб, за семейството си.

Не, не ми го е казвал. Той знае, че обичам професията и ако ме лиши от това, поради каквито и да е причини, аз ще се променя. И едва ли ще му харесвам по този начин. А и след втория палеж на практика аз си останах вкъщи. За мен втората опожарена кола беше абсолютен шок, защото след два месеца, така или иначе,  нямаше да съм на работа. Не можех да повярвам, че това нещо се случва. Първият – иди-дойди, но вторият – защо им беше – не зная. Седях си с корема до колата и се чудех: „Кой си, какво ми казваш, защо сега, защо пак?“

Страх ли те беше?

Да. Това е естествено състояние. Който каже, че не се страхува, според мен – лъже. Това са чисто човешки емоции. Включително и Александра – голямата ни дъщеря, и двата пъти видя изгорелите коли пред нас и много се чудеше какво става. Дори вторият път ѝ беше много тъжно, защото в колата изгоря един диск с детски песнички. И „Балонче хвърковато“ отиде по дяволите. Попита ме: „Мамо, защо ми запалиха диска?“

Какво се обяснява в такъв случай на тригодишно дете?

Казах и, че някакви лоши хора са запалили колата. Друго не съм ѝ обяснявала.

Хората, които трябва да се занимават с това, продължават ли да търсят извършителите. Или поръчителите?

Не. Разследването е спряно.

А ти? Търсиш ли справедливост? Реванш?

Дори не искам да знам кой го е направил.

Защото той е никой. Единственото, което искам да зная, е защо.

Аз така и не разбрах, честно.

Доколкото те познавам едва ли си направила нещо толкова гадно, че някой да ти запали колите. На два пъти.

В живота си наистина не знам да съм направила нещо, което да обяснява подобно отмъщение. Така мисля.

Все пак – разчете ли посланието, което ти прати „някой“ или „никой“?

Аз не разбирам този начин на комуникация, тези послания не мога да ги разчета.

Някои хора се ориентират по броя на карамфилите, но аз не мога. Предпочитам думите. Продължавам да смятам, че това е най-силното оръжие.

Аз съм разбран човек. Но не искам да дърпам дявола за опашката.

Не е ли репортерската работа за млади хора, 20-годишни? С енергия, с право на грешки, с нищо за губене.

Кристияна Аманпур 20-годишна ли е? Това е професия за цял живот, която развиваш и надграждаш с годините. В момента не съм ежедневен репортер и смятам, че това е пътят, по който трябва да вървя. Не съм съгласна с внушенията, че репортерството е непрестижно в сравнение с воденето. Имам чувството, че такова е усещането на хората. Не можеш да поставиш нито знак за равенство, нито “по-голямо” или “по-малко” между репортера и водещия. Просто е различно. Резултатът е добър, когато има екип, а това означава и още много хора, които пък въобще никой не вижда.

Ти как издържа два пъти по година и половина вкъщи да гледаш децата? Аз си мислех, че ще изкараш три месеца максимум.

Работата ме пали. Александра беше бебе и бяхме на караваната на Градина, където ходим всяко лято. И още я друсахме, защото тя е от носените на ръце и друсани бебета. И тогава започна страшен пожар в Черноморец, аз оставих Александра да я друса баба и, защото точно тогава тя беше там, и отидох да видя какво става. То ме човърка. Но аз действително исках да изкарам толкова време с децата си. Хващам си сезона на караваната. Така си ги пресмятам ражданията.

Macro alias: ArticleCarousel

Аз зная, че си човек, който обича работата си. И познавам и други като теб. Защо тогава станаха толкова мразени журналистите тук?

Защото девалвира професията. Ние направихме така, че да ни мразят хората.

Как го направихме?

Продадохме се. Конкретни хора се продадоха и ни поставиха под общ знаменател в очите на хората.Така си мисля. Стигна се до там да се правят пазарлъци и компромиси, за да можеш да имаш конкретен събеседник в студиото. Цензурират те, като те избягват.

Не знам дали ти прави впечатление, но в момент на някаква криза, хората, които са отговорни, отиват там, където ще им е удобно, а не там, където ще им задават въпроси.

Сключват сделки и изнудват.

Каква сделка – вие идвате, а ние не ви питаме някои неща?

Примерно. Или ти поставят условия – аз ще дойда, ако с мен стои еди кой си или ще дойда сам, или нещо друго. Пазарлък, който няма нищо общо с журналистиката и хората го усещат.

Когато се загледаш в монолога на удобно облегнат политик, вече си в състояние да предвидиш репликите му, без много напъване. И предпочиташ многозначителната размяна на погледи в индийските сериали или интригата на традиционното турско семейство.

Това е цената на пазарлъка.

И ти си притиснат да го правиш, защото гониш рейтинг?

Да, и защото телевизиите се докараха дотам да са абсолютно огледални – срещу сутрешен блок е сутрешен блок, срещу обедни новини са обедни новини, срещу риалити – подобно риалити.

Защо според теб стана така? И за зрителите ще е по-удобно, ако могат да гледат и двете неща, не постоянно да сменят каналите.

Аз мениджърската работа не я разбирам. Но понеже хората, до които се опитваш да достигнеш, са едни и същи, колкото и да псуват зрителите, че някакви неща са им писнали, те на практика си гледат едно и също. И има едни и същи личности, които носят рейтинг и ти се бориш за тях.

Друг е въпросът, че имаме двама емблематични колеги журналисти, които тотално се продадоха.

В буквалния смисъл на думата.

Дори можем да ги назовем поименно.

Да, и зад това, което те направиха, стоят много въпроси.

Ние нямаме отговори , имаме само съмнения за това, как точно са извървяли професионалния си журналистически път.

Много се изненадах, когато видях оповестени банковите сметки в КТБ (колко са истински, колко – не, не зная). Естествено, аз съм убедена, че зад тях има сериозно алиби. С част от тези хора имах общ професионален опит. Аз съм видяла този човек  в момента, в който е дошъл, видяла съм го и в момента, в който и излязъл. И през този период аз съм била свидетел на промяна. Видима промяна, материална. Която не зная как се обяснява. Те сигурно си имат обяснение. И когато под “журналист” се разбира и това, хората спират да ти вярват. Достатъчно e веднъж да счупиш вазата, след това – иди я лепи. В момента, в който се появи съмнението, няма връщане назад.

Да де, но ти вече нямаш избор – не можеш сега изведнъж да се преквалифицираш в архитект, да речем.

Аз не търся избор, не търся алтернатива. Това, което правя, ми харесва. Смятам, че все още има, макар и малко поле, което можем да си прекопаваме.

Не изоставаме ли тук малко? Навсякъде медиите вече се изместват онлайн.

Сигурно след 10 години и тук ще се случи. Това е естествена тенденция. Засега телевизията е най-лесното, най-евтиното забавление, имайки предвид хората и ситуацията тук. Включваш си го и това не изисква усилия. Върви като фон.

С кого от колегите ти в БТВ беше най-трудно да се разделиш?

С Боби Пинтев. Без него се чувствам като без крак. Въпреки че поддържаме отношения, приятели сме,  но в работата ми липсва. С него сме много оплетени професионално. Това е.

Познавам те добре и зная, че не си човек, който с лека ръка сменя работното си място. Знаеш ли, винаги съм мислела, че ще се пенсионираш в БТВ.

Не съм поглеждала толкова напред в бъдещето. Но аз се чувствах там толкова комфортно, че когато преди две години започнах да се замислям, че май няма да оставам, се чувствах доста странно. Едно такова решение е много трудно, на мен ми беше изключително тежко. Това са 15 години.

Въпреки че всъщност голяма част от колегите ти с течение на времето се преместиха в Нова?

Това беше единственото лесно нещо, защото на практика отивах при моите си. Хора, които познавам и ценя. Аз не обичам местенето, има колеги, които сменят работата си на 2-3 години и това за тях не е проблем. Аз не съм от тях.

Ако сега ти прикрепят стажант и ти трябва да го обучиш, какво ще изискваш от него?

Да чете.

Да чете какво?

Документи, да търсиш първоизточника.

Да не вярва на слухове и на интернет сензации, така ли?

На никого не може да вярва. Съмнението е двигателят на нашата професия.

А как постигаш обективност? За мен това е невъзможно в тази професия.

Винаги има страна, не може да няма. Обективизмът в новините е много субективно понятие. В момента, в който подредиш новините по някакъв начин, твоето субективно мнение проличава, независимо, че не си им автор. Дори подредбата има отношение.

За това е важно журналистите да имат висок личен морал. Да са някак си поне чисти пред себе си, ако не друго.

Защото ти си този, през чиято преценка минава това, което ще покажеш на хората. Твоето усещане за справедливост ще се включи, за да подреди историята. В този ред на мисли, много са трудни историите с лекарските грешки, например. Защото няма как да не съчувстваш на пострадало семейство или на такова, което е загубило някого. И това ти влияе. В същото време може пък точно в този случай лекарят да е прав. Да е направил каквото трябва, но изходът да е предопределен.

Можеш ли да включиш на тотално различен режим, когато се прибереш след работа вкъщи?

Много трудно. Понякога не мога и да спя. Материалът, който правя сега е свързан със сметки, с договори, с финансови отношения. Няма съдби, заложени на карта. И пак вечер се будя като калкулатор  и започвам да пресмятам. Не искам да допускам грешки. И като започна да смятам към 2-3 часа и то отива нощта.

Не те ли промениха децата?

Приоритетите ми се преподредиха. До този момент си бях самодостатъчна, единствената важна. Сега зная, че има други хора, за които нося отговорност и много държа вечер да съм си с тях. Ама като ти говоря с тях, не само да съм с тях, но и да изключвам. Тренирам да го правя, откакто тръгнах на работа. Защото при нас работното време не свършва. Просто да си си с тях. Без телефон, компютър…

За коя свършена работа си била много доволна?

Не зная.

Взимала ли си награди?

Да. Тe галят егото, приятно ти е , но не се фиксирам върху тях.

И въпреки това, като те питам – за коя свършена работа си била доволна, не ми цитираш наградите.

Доволна съм, когато след това има резултат. Хора, на които си помогнал, когато има нещо видимо. Дори са били обикновени случаи – някой е имал нужда от нещо, ти си направил репортаж и той го е получил.

Ако подреждаш новините, би ли разместила реда, по който ги представят сега?

Да, бих ги разместила. За мен, това преекспониране на катастрофи и смърт е ненормално. Животът не е само това. Не може единствено и само това да са основните новини, защото заедно с тях се случват много други неща, които по някакъв начин имат отношение върху живота ни.

Не става въпрос за това да има само добри новини, но ме дразни това издевателство върху човешките съдби, тази кръвожадност, защото тя е повсеместна. Много е лесно да разплачеш някой, който е загубил близък човек. Не се изисква кой знае какъв майсторлък, за да го направиш.

На мен това не ми е хубаво да го виждам, но виждам, че предизвиква настървeние сред някои колеги.

Но те казват, че зрителите го искат.

Знаеш ли, че наистина е така. Бях много шокирана, когато обесиха Садам Хюсеин и видеото му с обесването се разпространи навсякъде. На него има един човек (той), на когото слагат чувал на главата, той увисва на въжето, чува се хрущене, напикава се и това е. В БТВ не го пуснахме. И получихме стотици писма, мейли и гневни обаждания, че цензурираме.

Имаше ли по-романтична нагласа за репортерската работа, когато започна?

Не ми е била романтична нагласата, но тогава тази страст по ексклузивните новини като че ли беше по силна у мен. Като чуех, че става нещо, исках на мига да съм там. Но сега, някак си, инструментите ми за селекция са по-чувствителни. Избираш. Малко повече мислиш и не си толкова първосигнален. Тогава скачах като петле.

Улесни ли Интернет работата ви?

За някои неща е по-лесно, защото има много публична база данни, но имаш другия проблем, че си притиснат от свърх информация. Защото тя те залива и физически нямаш възможността да я обработиш. И изведнъж се хващаш, че си забил в някакво дребнотемие, а важните неща пак ти убягват. Но този път не заради липса на информация, а заради прекалено много информация.

Воденето на сутрешния блок беше ли ти полезно?

Изкара ме от коловоза. Аз от много време търсех промяна , нещо различно, подобно изваждане ми беше „Сървайвър“ – изважда те отстрани, гледаш нещата под друг ъгъл, виждаш, че хората не мислят задължително като теб. И е хубаво да имаш от време на време такива моменти, които да те извадят от удобното и рутината. Сутрешният блок за мен беше това.

Не ти ли се искаше да бъде нещо постоянно?

От самото начало знаех, че ще забременявам. Бях го решила. Приех го като проект. Не съм гледала на това като нещо дългосрочно.

Каква е най-приятната част от работата ти? Как би запалила един млад човек по нея?

Самият процес на търсене на истории ми е интересен. Но на човек, който не е любопитен и няма желание да разбере повече за нещата и хората около себе си, няма какво да му кажеш.

Трябваше да станеш следовател.

Не ме приеха в Симеоново. Имаха нулев прием за жени точно тази година.

Над какво работи Генка Шикерова в момента, може да видите в предаването „Разследване“ по Нова телевизия.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър