Галя Литова – кое е това момиче?

Разговор за отминали времена, за днешни щастливи дни, за модни подиуми, кучета, изложби и изобщо за това, което се случва с едно момиче, когато се раздели с модата.

19 март ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 9'

Галя Литова – кое е това момиче?

19 март ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

  Без да сме особено близки я чувствам като такава. Помня я от времето, когато беше модел. И тогава, както и сега, се отличаваше от останалите момичета. Не само с нестандартната си красота, но и с онова силно витаещо около нея усещане за лудост, непримиримост и независимост. Разбира се, този бунтарски дух не винаги беше в нейна полза, от другата страна на камерата преживявах заедно с нея участието ѝ в един риалити формат, поредното доказателство, че има хора, които не бива да бъдат затваряни между четири стени. Дори по взаимно съгласие. Малко време след този експеримент тя като че ли потъна, изчезна, изпари се. После я срещнах отново във ФБ, за да разбера, че момичето с голямата усмивка се вихри в ново поприще – кучешките изложби. От няколко години тя е съдия и вярва, че това са най-хубавите ѝ години.


Интервюто представя Галя Литова.  

Знаем, че моделската работа е до време. Но кой определя кога е време да сложиш край – вътрешното усещане, визията или самият бизнес?

Вярвам, че няма категоричен отговор на този въпрос, защото както има хора на всички възрасти, така има и дрехи за тях. Съответно някой трябва да ги представи. С две думи можеш да продължиш докато ти се работи.

Как беше при теб? Защо и кога се отказа?

При мен стана така, че ме ”изритаха” от “бизнеса”, за което съм безкрайно благодарна.

Дълъг ли беше преходът между работата като модел и тази като съдия в изложби за кучета?

И с двете професии съм се родила в сърцето си, но да, имаше период на преход от около 5 години.

Как изобщо се реши да съдийстваш в кучешки изложби?

Стана спонтанно. Живеех в чужбина няколко години, след като ме “изритаха” от “гилдията” и от страната ни.Наложи ми се да се прибера обратно в България, нещо което не вярвах, че ще се случи. Продължих да развъждам кучета, дейност, която съм извършвала от ранна детска възраст. Разбира се, имах нужда от професия и прехрана. Стана естествено. И сега съм най-щастливият човек.

Всеки ли може да стане съдия? Какви са всъщност изискванията да вземеш тапия?

Учиш, учиш, учиш и после пак така цял живот. Много е сложно, има 350 признати породи. Трябва да знаеш стандартите им, а и е препоръчително самият ти да развъждаш. В крайна сметка зависи и от амбициите ти.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино