Разговор за отминали времена, за днешни щастливи дни, за модни подиуми, кучета, изложби и изобщо за това, което се случва с едно момиче, когато се раздели с модата.
Без да сме особено близки я чувствам като такава. Помня я от времето, когато беше модел. И тогава, както и сега, се отличаваше от останалите момичета. Не само с нестандартната си красота, но и с онова силно витаещо около нея усещане за лудост, непримиримост и независимост. Разбира се, този бунтарски дух не винаги беше в нейна полза, от другата страна на камерата преживявах заедно с нея участието ѝ в един риалити формат, поредното доказателство, че има хора, които не бива да бъдат затваряни между четири стени. Дори по взаимно съгласие. Малко време след този експеримент тя като че ли потъна, изчезна, изпари се. После я срещнах отново във ФБ, за да разбера, че момичето с голямата усмивка се вихри в ново поприще – кучешките изложби. От няколко години тя е съдия и вярва, че това са най-хубавите ѝ години.
Интервюто представя Галя Литова.
Вярвам, че няма категоричен отговор на този въпрос, защото както има хора на всички възрасти, така има и дрехи за тях. Съответно някой трябва да ги представи. С две думи можеш да продължиш докато ти се работи.
При мен стана така, че ме ”изритаха” от “бизнеса”, за което съм безкрайно благодарна.
И с двете професии съм се родила в сърцето си, но да, имаше период на преход от около 5 години.
Стана спонтанно. Живеех в чужбина няколко години, след като ме “изритаха” от “гилдията” и от страната ни.Наложи ми се да се прибера обратно в България, нещо което не вярвах, че ще се случи. Продължих да развъждам кучета, дейност, която съм извършвала от ранна детска възраст. Разбира се, имах нужда от професия и прехрана. Стана естествено. И сега съм най-щастливият човек.
Учиш, учиш, учиш и после пак така цял живот. Много е сложно, има 350 признати породи. Трябва да знаеш стандартите им, а и е препоръчително самият ти да развъждаш. В крайна сметка зависи и от амбициите ти.