Всички обичат Камен Донев

Всички обичат Камен Донев

6 април ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков

Защо избра точно сватбите?

Избрах сватбата като един пределен момент в живота на човек, в добрия смисъл на думата. Моментът, в който кажеш пред една жена едни определени слова или кажеш „да“ и тя казва „да“, за мен е много сериозен. Много от хората се майтапят с това и, общо взето, минава в кръга на шегата. Но нека да се върнем назад във времето, което аз правя в този спектакъл, когато в този акт на вземане ти поемаш в ръцете си още един живот. И после, когато се появи детето, и второ, и трето…

Това е моментът, в който мъжът поема отговорност, както и жената. И тази отговорност е свързана с много тъжни и трудни моменти, както и с много радост и щастливи мигове.

Тоест вече не си същият.

За теб така ли беше? Това ли беше „преломния момент“?

Да. Докато не минеш през това, няма как да го усетиш.

И като се роди детето, става ясно за какво става дума. Занимава ме точно този момент. Тази промяна в агрегатното състояние на живота. Ако е било вода и пара, изведнъж минава в друго агрегатно състояние, изкристализират работите, придобиват различни форми.

Откриваш неща у себе си, които не си знаел, и за човека до себе си – също. Най-точната дума е предел. Минаваш в друг етап на живота си.

Като каза „сватбите на Балканите“, се сещам веднага за сватбата в „Черна котка, бял котарак“.

Балканите са много колоритно място. Тук се случват големи идиотщини в добрия смисъл, има много крайности. Но ги избрах основно заради богатството, които тези земи дават като фолклор, като внушение, темперамент. Аз тук съм израснал и тук живея, на мен са ми интересни. Трудно бих направил нещо за Южноафриканската република, да кажем. А тук ми е интересно откъде идват музиката, всички ритуали, хората, репликите, провикванията, крадене на булки, петли, разбиване на врати, девствена ли е булката, не е ли блага ракията, гърменето с пушки, три дни пиене, не могат да се освестят още един месец след това… Кръвта тук много кипи.

Да, а родителите дават всичките си спестявания, за да стане „хубава сватба“.

Виждали сме в американски филми как само булка и младоженец забърсват непознат от някой бар да им е свидетел и набързо се женят в някоя църква. При нас това е грандиозен ритуал. Ти се прощаваш с един живот, за да започнеш друг. Всички плачат, неясно защо, бушуват много чувства.

Няколко пъти поставяш в НДК, а сега се подготвяш за зала „Арена Армеец“. Очевидно нямаш страх от „големи пространства“?

Нямам страх. Първоначално мислех да е в НДК, която е много хубава зала. Но там няма да мога да се разпищоля, да направя голям размах. А и най-вече – иска ми се много повече хора накуп да се съберат по един такъв повод. В „Арена Армеец“ ще има наистина предложение на мъж към жена. Отсега има заявка. Там и чисто финансово нещата стоят по-различно, защото каня много известни музиканти и генерирам голяма звукарска апаратура, екрани, танцьори и на сцената ще се съберат много хора, които дори за НДК ще бъдат повече. Иска ми се да е пред повече хора, да стане по-голям джумбуш.

Каза, че сватбата е пределен момент в живота на човек, а кой е бил за теб най-важният момент в живота ти досега?

Не е свързано с битово-социален акт, по-скоро с душевен. Това според мен е моментът, в който човек открие за себе си кое му е същественото, защото това определя по-нататък целия му живот.

Ако не си намерил навреме кое е значимото и същественото за теб като личност, вървиш в мъгла в планината и не се знае как ще завърши това. Ти си без посока. Когато разбереш какво ти е важно, какво те вълнува, на какво си се посветил като човек, това е най-важният момент.

И той идва доста късно. След 35 години. Моментът, в който откриеш твоята лична мисия.

Хубаво е дотогава да си вървял във вярната посока.

Да, хубаво е да можеш да четеш, да не паркираш с 8-те гуми върху главата на някого, ако може поне да си възпитан и канализиран в някоя посока. И не говоря за професия, а за нещо по-дълбоко.То идва като дар отгоре. Един ден се събуждаш и… Гледал съм подобни филми и съм чел за човек, който работи в банка, да речем, и един ден се събужда и започва да рисува. И рисува страхотно. И се посвещава на това. Някои приемат каузи, борят се за деца, за болни, неоправдани. Това е наистина страхотен момент.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър