Всички обичат Камен Донев

Всички обичат Камен Донев

6 април ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков

Аз пък гледах раздаването на театралните награди „Икар“ и ми направи впечатление, че по-малки представления (по-некомерсиални) взеха награди. Защо се случва това, нали това не са награди за алтернативно изкуство?

Там си има жури, комисия, които гледат и решават. И въпреки че са няколко човека, оценката пак е субективна. И е много нелепо всичко. Опитват се да наложат определени спектакли, режисьори, да говорят за тях като за „новатори“, за „двигатели на съвременното театрално изкуство“. Тъжното знаеш ли кое е? Най-тъжното е, че те умишлено омаловажават, игнорират, пренебрегват публиката. Просто се правят, че публиката я няма. А това е много страшно. Страшно е да се говори за театъра като за абстрактно явление, което не е свързано с живота, с публиката, с реакциите й. Това пренебрежително отношение дойде с демокрацията. Дойде заедно с новоизлюпени критици, критички, общности от авангардни, псевдосъвременни режисьори и писатели, които се обединиха в някакво клубче със запарена атмосфера и се настроиха срещу всичко, което е посещавано и харесвано от масовия зрител. Аз не казвам, че няма и слаби спектакли. Но нека хората решат кое е слабо и кое не. Кое харесват и кое не. Ако нещо за един е хубаво, за друг може да не е. Затова тази склонност на българската театрална общност да слага етикети, да класифицира, да определя не ми харесва и аз не мога да се съглася с това. Проблемът е, че все още има хора, които се изживяват като коректив, казват какво е театър и какво не е театър. Как някой ще казва кое е театър и кое не е?! За себе си можеш да го знаеш и да се стремиш към това, но да определяш какво да има и какво да няма не е нормално.

И друго ми направи впечатление на тези награди. Вие, хората от театралната гилдия, сякаш сами не си ги уважавате. В залата, в публиката, която беше от хора, свързани с театъра, нямаше никакъв празник. Не говоря дори за бални рокли или прически, а за респект, за желание да изглеждаш добре на собствения си празник.

Да, много от тях дъвчеха дъвка и гледаха отегчено. Човек, стига да иска, може да изглежда празнично, не е въпрос на пари. Не говорим за манекенска красота, а за излъчване и респект към собствения труд. Аз не ги гледам вече тези награди. Първо, защото нямам време и второ, защото ако погледам малко, за да съм в час какво се случва, и на мен ми става неудобно. И по някакъв начин се радвам, че не съм там.

Но и ти си получавал тези награди.

Аз съм взимал и „Икар“ и „Аскеер“, но наградите не ме вълнуват. Вълнува ме това себеуважение, за което говориш. Явно трябва да се поживее още, да минат години, нещата да се променят.

Как се държиш като режисьор, как работиш, когато трябва да поставяш с други хора?

Приемливо нервен съм. Нямам желание да се доказвам пред актьорите, като че съм режисьор. Обичам още „на маса“ по-детайлно поговорим върху нещата и в процеса на репетиции ми е приятно да се пускаме „по пързалката“, да не мислим много. Защото ако човек се притеснява, когато прави нещо, не се получава добре. Особено актьорът – за него е важно да може да се пусне. И после, когато нещата са в последната фаза, ги стягам, организирам ги.

През ноември ще правиш голям спектакъл в зала „Арена Армеец“. Какъв ще бъде той?

Ще бъде с песни и танци и мои истории на сватбарска тематика. За  сватбите по Балканите – България, Гърция, Македония, Сърбия, Турция, Румъния, Албания. Поканил съм много силни музиканти и около 20 танцьори. Спектакълът ще бъде пак своеобразна лекция, но по-музикално-танцова. Разбира се, и характерът на моноспектакъла ще се запази. Трудно ми е да кажа финално какво „животно“ ще бъде това, но ми се иска да бъде „one man мюзикъл“. Един човек, който разказва, после пее,танцува, после пак разказва.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография