Да, но той не гледа в миналото, не съжалява. Има проекти, които седят някъде отзад и понякога им идва времето, понякога не. Ето например това с Триумфалната арка е идея от 1962 година, но те дори не са я предложили, защото не са си мислели изобщо, че е възможна. И сега март месец има негова изложба в центъра на Помпиду в Париж и директорът, и президентът на музея го попитаха дали би направил някаква интервенция на нещо външно. И той им отговори: „Единственото нещо, което бих направил в Париж, е да опаковам Триумфалната арка”.
(смее се) Да, и те отидоха при президента Макрон и получиха разрешение.
Колкото и трудно да беше за него, той използва тази енергия, за да се влее в работата.
Аз подготвям нещата в Париж, а той е в Ню Йорк. Става сутрин и започва да рисува, за да може да плати проекта в Париж. Той е един от малкото художници, които все още рисуват сами, без асистенти. И знае, че трябва да нарисува картините, за да осъществим проекта.
Да, на Андрей му бяха връчени 750 часа материал, от които той да направи филм. Два месеца гледане по 100 часа на ден, снимане 2 години, 10 екипа, които снимат нонстоп. Това е филмът, който Андрей видя.
Да, той беше монтиран на най-долния етаж в студиото на Христо. Доволен е, защото филмът е откровен.
(смее се) Със сигурност куфарът не трябва да се лепи, за да не се отвори. Но той си го лепи за всеки случай. Традиция си му е. За него е важен процесът и той го следва. Все пак той обича да опакова. (смее се)
*Владо нарича чичо си Христо („За мен той си е Христо“)
„Да ходиш по вода“ е в кината от 20 декември.