За какво си говорите с него?

Само за работа. И за други изложби, но всичко е свързано с работа.

Впечатляващо е, че е напълно независим при изпълнение на проектите си.

Напълно независим. Той продава картините си, за да изпълнява проектите си. Затова не е и, да речем, срамежлив в това отношение. Много художници не говорят за цените на картините си и че те имат стойност. Но при него няма начин – ако скромничи около това, той няма как да изпълни проектите си. Добрите художници изкарват много пари и е тяхно решение дали ще си купят яхта, или вила, или скъпа кола. Христо не си купува никое от тези неща. Той продава картините си, за да изпълни мисията си.

Него го е страх да е зависим. В неговия случай той продава стока – хората си купуват картините му, а какво прави с парите, си е негова работа. Това е чистата независимост – никой не може да му каже, че му е дал пари. Той винаги е бил независим.

Той има ли някакви материални слабости – часовници, бижута, други произведения на изкуството, луксозен дом?

Не, няма отношение към тези неща. Живее по същия начин, както е живял през 1968 година, когато е нямал никакви пари. Дори изкуството, което има от други художници, е просто разменено с тях. Всичко е концентрирано в правенето на проектите. Преди години Harvard Business School направи key study за Христо и Жан Клод на тема enterpreneurship. И тогава Жан Клод им каза: „Но това е смешно! Ние не печелим пари от проектите си, ние ги влагаме в други.“ Но те отговориха, че просто гледат на тяхното изкуство не като начин за печалба, а като успешен проект.  Въпросът е, че някой иска да постигне този проект и той е постигнат.

Добре де, ако ти звънне по работа и ти си навечеря, ще се сърди ли ако не искаш да говориш точно сега?

Не, няма да се сърди. Ще се извини, но ще каже: „Извинявай, обади се по-късно, но все пак помисли за еди-какво си“ (смее се). Той е щедър човек в това отношение.

Сърдиш ли му се понякога?

Да, то това се вижда и във филма, но го забравям след 2 минути. Част от процеса е. И по някакъв начин работи също, защото всеки човек работи на принципа на пинг-понга, за да стигнат до някакво решение. Дори понякога, когато съм съгласен, му казвам друго, за да се замислим дали има друг начин технически да стигнем до решение. Защото визуално на него му е кристално ясно. Въпросът е технически да се направи бързо, лесно и да не е много скъпо. За съжаление това, което не се вижда във филма, е цялата работа на Росен (Желязков – б.р.), подводната част, строенето на кейовете и всичко това. Но това беше решението на Андрей (Паунов), който реши да направи филма по този начин.