Да разбирам, че нямате особено конфликтни по време на репетиции?

Бойко: Аз, колкото и да харесвах Владо, изобщо не съм предполагал, че ще имам такива страхотни репетиции с него. Радвам се , че звъннах на него, защото някак си актьорът разбира текстът по друг начин. С Владо разговорът е изцяло друг, а и той е много сетивен човек. Може би част от причината ми да се обърна към него е, защото си спомних нещо, което той ми каза преди много време. Първото ми голямо представление в Народния театър, след като завърших Академията беше „Ангели в Америка”. Аз попаднах сред много мастити актьори и общо взето бях двойкарят на групата, а и имах някакви зверски монолози. И пред едни репетиции, си спомням, Владо ми погледна текста и ми каза: „Значи, оттук до тук това не ти е много важно, можеш да го минеш метър, тук през това може по-бързо, докато не стигнеш до този момент, когато трябва да наблегнеш…” Дотогава изобщо не бях работил така и той много ме улесни, много ми хареса.

И последно – текстът се занимава с щастието. А ние много рядко отбелязваме моментите, когато сме щастливи. Кога за последно почувствахте щастието?

Бойко: Аз като че ли нямам проблем с това. Ако се фиксираш в простите неща и намираш в тях радост, може би няма да ти писнат. Аз например винаги ще изпитвам щастие като отида на морето, като пътувам. Или поне се надявам да е така.

Владо: Аз се опитвам да се събуждам сутрин и да си казвам: „Егати хубавият ден! Малко ме боли кръстът, ама ще се раздвижа (смее се). ” Не искам да се занимавам с това колко е тегаво или колко тегаво ще бъде. Искам да ми е хубаво. И така по някой път успявам. Голяма цел ми е да разсмивам хората, на ден да разсмивам поне един човек. Не да се срещаме, да се жалваме, да недоволстваме: „Егати тъпото правителство или егати гадните пандемии!” Да, има ги, обаче не могат те да ми определят дневния ред. Моят дневен ред е по радостта и щастието!

Може да гледате „Всички страхотни неща“ на 3, 4 и 5 юли на „Сцена зад театъра“ в Народен театър „Иван Вазов“.