Случвало ми се е. Казвал съм си: „Това трябваше ли да го правим?“, но не мога да се сетя за конкретен случай.
Редуваме се, един път ставам към 4.15, друг път – към 4.50. Тогава „се наспивам“.
Мислил съм си и аз докога ще издържа, защото това ти отнема доста енергия и започваш да водиш един различен начин на живот, доста затворен.
Истината е, че откакто работя в сутрешен блок, го възприемам като нещо временно. А вече минаха 7-8 години.
Натоварването е не само физическо, постоянно трябва да следиш всичко, което се случва. Поне една емисия новини трябва да изгледаш на ден. И съм си мислил, че е временно, защото е нечовешко да го издържиш. В същото време намираш собствената си зона на комфорт, за която говорихме.
Да, беше стрес. Хем уж е същото. Хем пак е сутрешен блок. Докато се сработим, докато тръгне механизмът, докато направят студиото… Беше голяма крачка.
Да. Писаха, че сме се преместили за пари. Няма такова нещо. Имаше едно нещо, което се случваше навън, и в същото време ние излязохме във ваканция. Неочаквана ваканция. Не искам да изпадам в детайли за причините, но се чувстваме добре, че тогава постъпихме така. Защото има моменти, в които като се поддадеш на подмяна, ще се поддаваш всеки път.
Ако имаш информация – нямаш право да се поддадеш.
Виждаме за какво се използва журналистиката в днешно време, виждаме, че вирее на много малко места. И не го казвам с героична поза, виждам, че е глобален проблем. Не се употребява в името на това, за което е предназначена, а за да обслужи определен човек или определени кръгове.
Не ме разбирай погрешно – всичко, което изредих, не го свързвам с преместването ни в Нова телевизия. Но не съжаляваме, сега с времето сме сигурни, че това е било правилното решение. Тогава имаше ситуация, в която трябваше да ваканцувам и да не виждам някакви неща или да ги виждам и отразявам. А те бяха сериозни, не можеш да ги пренебрегнеш.
За съжаление е така. Видяхме доклада – ние сме най-корумпираната държава в ЕС.