Много нови банди и приятни музиканти се появиха напоследък. Сред тях са и вашите Ni.co, No more many more.

Супер са наистина и пеят предимно на английски, което е много добре. Ние продуцираме Ni.co, No more many more, но на мен например много ми харесват и нещата, които правят бандите на Жоро от Остава – JinMonic, Bears and Hunters. Te правят нещата, защото им идват отвътре, не защото гонят хит.

Те са млади групи, а „Мастило“, вие с Десо, оцелявате вече коя година? Шестнадесета? Не са много бандите, които остават. Как се случи това при вас?

Трудно, с много инат. Имали сме всякакви преживявания.

Понякога са ни връщали по 10 пъти на сцената на бис, друг път съм имала преживявания с пияни мъже, които са ме дърпали, карали са те в един момент да се чувстваш по-малък от мравка, но ти трябва да продължиш да си ти на сцената, защото освен тая пияница, има още триста души, които са дошли да те гледат.

Били са ме жени… Сериозно! Защото съм им „погледнала мъжа“. Така ми каза една жена. Как е видяла, че от сцената, когато прожекторите са срещу очите ми и нищо не виждам, съм „погледнала“ точно нейния мъж, не знам… И не се будалкаше – получих цигански шамар с отвъртане на главата.

Върна ли й го?

Не, бях супер стъписана. Дойде охраната и я изведе. Обаче аз трябваше отново да се върна на сцената и да бъда супер класна мацка, певица. Как се прави това?!

Подбираш ли участията си?

Вече ги подбирам много. След януари реших, че няма да се появявам с корем на сцената и си давам почивка. До есента съм решила да си я взема.

Мислиш ли си за раждането?

Да, мисля си. Не си го представям като най-приятното нещо, въпреки че д-р Илиев, при когото ходя, каза, че целта му е раждането за жената да е толкова приятно, че след това тя пак да иска да забременее отново и то веднага (смее се). Май не е възможно! Не зная, това е много личен и болезнен момент едновременно, предполагам. След това ще ти разкажа с подробности.

Ама зная, че накрая ще останат само хубавите емоции. Така ли е с теб? Помниш ли гадните неща?

Не бих казала, че забравям нещо. Винаги имам едно наум, когато някой ме нарани или обиди. Не очаквам и всички да ми харесват, така или иначе. Но негативите ги помня, не отвръщам с лошо и не отмъщавам, но не мога да ги изтрия от главата си. Телешка душа.

Още малко и Маргарита вече ще е при теб и не само това – ще се наложи и да я възпитаваш. Мислила ли си за този момент?

Диди, ние израснахме в едно друго време. Това, което на нас са ни давали като послание родителите и са смятали за ценно, няма как да избягаме от него. Важното е да успеем да моделираме нашите деца по друг начин. Аз много искам тя да е енергична, любопитна, да мечтае в много по-големи размери, отколкото аз.

Не зная дали си го спомняш, но във ФЖМК имаше един много симпатичен преподавател – доцент Тодор Петев. И той веднъж – няма да го забравя този момент – говорехме за българската народопсихология и той каза за нашето поколение, че според него е голям проблем, че смятаме, че скромността е качество, което трябва силно да се уважава.Когато някой друг каже нещо хубаво за теб, всички са ок. А когато ти излезеш и кажеш: “Аз постигнах това и смятам, че моите дела са важни”, хората определят това като огромно его. Та той ни каза, че скромността не е качество, към което трябва да се стремим и да развиваме в себе си. Представи си колко ме е впечатлило това, щом и сега го помня!

И дъщеря ми ми се иска да е много по-истинска и да не прави толкова компромиси, колкото аз съм правила и заради държавата ни, и заради хората … И в музиката, и в личния живот.

Имаш ли връзки в миналото, които с днешна дата не би повторила? Които са били за теб огромен компромис?

Много ясно, кой няма?! Познаваш ли такава жена, да я стисна за ръката? Всеки е живял в история, в която е смятал, че е много прав, а всички около него са виждали колко греши и са се чудели защо си губи времето.