Виктория и нейните Маргаритки

2 детски хора, 11 от най-обичаните български изпълнители и 11 любими песнички. "Маргаритка" обаче не е само статистика. Проектът е музикален празник на детството и Интервюто няма да е единственото, което ще си припява в колата.

13 декември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 11'

Виктория и нейните Маргаритки

13 декември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


„Уговорката“ за това интервю е на повече от пет години. Тогава само аз от двете ни знаех колко трудно е да намериш хубави, нормално изпяти и аранжирани детски песнички, за да ги пуснеш на децата си. Тя само предполагаше, но вече имаше идея за работа върху подобен проект.

После, преди малко повече от половин година, се появи първата ѝ Маргарита. И стана катализатор на всичко, за което ще говорим сега. И под „всичко“ дори не става дума само за 11 от най-обичаните детски песнички, направени със съвременен аранжимент и изпяти от едни от най-популярните имена в музиката . Втората „Маргаритка“ на Виктория има още по-големи амбиции и днес само маркираме старта.

Виктория Терзийска представя „Маргаритка“ в Интервюто.  

„Маргаритка“ излиза днес, но аз си спомням, че ми сподели идеята си преди няколко години.

Да, преди повече от пет години пътувах към морето с Мия (моята кръщелница), която тогава беше още малко дете и установих, че на бензиностанциите няма никакви дискове с детски песнички. И ми хрумна, че би ми било интересно да направя нещо такова и да запълня някаква ниша, която да има детско съдържание, но да е направено модерно, да не е със стария аранжимент и съдържание, които едно време ние сме харесвали, но вече не са толкова интересни на днешните деца. Тогава поканих Краси (Тодоров) за музикален продуцент и започнахме малко по малко да избираме песничките и да се обаждаме на музиканти, които смятаме, че са подходящи за всяка една от тях.

Защо ти трябваше толкова време, за да завършиш този проект?

През тези години всеки един от участващите в проекта си вземаше неплатен отпуск и работата спираше за малко. Но после винаги се появяваше някакъв мотив, който да ни покаже, че трябва да го доведем докрай.

Моят последен мотив беше детето. Реших, че ако не го завърша сега, няма смисъл въобще да го продължавам.

И реших да го кръстя „Маргаритка“ – на нея (посочва 7-месечната си дъщеричка) и по този начин да носи и някакво мое лично послание. Държа да кажа, че с парите от диска няма да осъществявам търговска дейност и да печеля. Реших, че с печалбата ще направя една детска площадка в София. Вече съм се свързала със Софийска община и се надявам тяхната подадена ръка да ни помогне да осъществим идеята. Ако проектът се хареса от хората и песните добият популярност, смятам да потърся като партньори и други общини в България, с които в партньорство да построим още детски площадки.

Коя песничка от детството си спомняш най-ярко?

„Балонче хвърковато“. С нея съм се явявала на всякакви конкурси като малка и ги печелех. Абе, много я обичам! Всъщност благодарение на нея моята другарка Анкова откри, че мога да пея и може би благодарение на нея поех по пътя на музиката. В диска аз пея тази песен, разбира се (смее се).

А другите музиканти, които участват в проекта? И те ли си имаха любими песнички? Лесно ли ги нави да се включат?

Да, всички ги изпяха без да ми поискат нито лев, защото проектът много им хареса. Дори Белослава и Графа бяха така добри да подкрепят и занапред проекта с лицата си. И по този начин да покажем, че това е нещо наистина благотворително.

Лесно ли ви дадоха правата на песничките?

Истината е, че много от правоносителите (защото правата на всяка една песен трябва да се заплатят) в началото бяха много скептични. Минахме през доста перипетии, но в крайна сметка се оправихме и с тази административна каша.

Защо някой може да не си даде правата, особено ако ги плащате?

Освен песните, включени в диска, имаме и още записани, но за тях не получихме права. Но пък ето, Юри Ступел, който е син на Петър Ступел, освен за „Зайченцето бяло“ и „У дома часовник трака“ ни даде напълно по негово желание още една страхотна песничка – „Продавач на надежда“. А диригентът на Софийската опера и балет – Стефан Недялков, който е правоносител на „Над смълчаните полета“, ни даде много интересна идея – тази (или дано “тези”) площадки да ги направим с музикални игрови елементи. Като дойде едно дете, да може да види нотите, да види микрофон или някакви инструменти. Свързах се с фирма „Ареа” ООД, която се занимава със създаването на детски площадки и може да изработи подобни игрови елементи. Те толкова се вдъхновиха, че започнаха сами да измислят подобни елементи и да дават идеи за площадката. А да ти кажа, една площадка изобщо не е евтина. Оказа се, че никак не е лесно да осъществиш подобен проект. Наследничката на Леда Милева – госпожа Виолета Цонева, пък ни даде друга идея – видяла я е в Залцбург. Става въпрос за едни пейки, на които като седнеш, можеш да си пускаш музика, докато си почиваш в градска среда. Защо пък ние да не направим такива и децата да могат да си пускат нашите детски песни, които в диска имат и караоке версия, така че цялото семейство да може да седне и истински да се забавлява?

Очевидно стъпките за осъществяването на подобен проект не са особено леки. Само заради Маргарита ли го правиш?

Не. Може би това, че вече имам дете, е двигател, но не е само заради нея. Не зная дали виждаш с какво качество са и странните анимации на детските песни в мрежата? Бих искала децата да гледат нормално детско съдържание.

Чакай, нали дискът е само с песни?

Да, но всяка една песен ще има видео и в него основните герои Мими, Биби и Маргаритка ще са тримата приятели, които разказват историята на песничката. Ще започнем с видеото на „Зайченцето бяло“ още през януари и периодично ще пускаме ново. Проектът ще има сайт, както и канал в YouTube. Надявам се децата да харесат Мими, Биби и Маргаритка и да ги припознаят като своите герои от детството, както ние си имахме Педя човек – лакът брада и Сънчо. В диска сме направили стикери на героите, които да забавляват децата.

Защо най-хубавите детски български песнички са толкова стари? Повечето от тях са буквално от детството на нашите родители…

Може би те са толкова хубави, че другите, новите, не могат да минат този праг на детска любов. Но като приключим с тези песнички, с целия екип ще се опитаме да правим нови песнички, свързани с ежедневните навици – как децата да си мият зъбите, да четат книжки, да уважават родителите си… Ще се опитаме да тръгнем в тази посока и така да помогнем на много семейства да предложат лесно, само с един клик, интересно и качествено съдържание на децата си на български език.

Ти знаеш ли, че повече детски песнички, които сега виждам в диска, всъщност са били стихове и върху тях по-късно е правена мелодията? Може би пък няма такива тестописци – текстовете трябва да са прости и децата да могат да си представят. Кой да ги пише сега?

Не казвам, че със сигурност ще успеем. За нас това е огромно предизвикателство, но ще опитаме. Нека отново споменем Леда Милева, която твърди, че е написала текста на „Зайченцето бяло” на един дъх. Смятам че това е правилният път нещата да се получават – без много бутане и напъни. Така се раждат гениалните произведения.

А Маргарита как ще я опазиш от текстовете на „Издислав“ и Гери-Никол? Вярвай ми, след много кратко време тя вече няма да слуша само детски песни.

О, това ми е ясно! Аз не мога да я държа под похлупак. Като „излезе от вкъщи“, тя вече трябва да има тези културни, ако щеш и естетски граници, които сме поставили у дома. И това, че ще прави своя избор, ще е показателно как аз съм си свършила работата като родител.

Има ли „правилна“ и „неправилна“ музика?

Не. Всеки има право да слуша каквото си иска – от класика до чалга.

Въпросът е какво избираш да слушаш вкъщи, в колата, с децата си.

Моята нагласа и тази на хората, с които работя, по всякакъв начин изключва чалгата и всякакви нейни производни. На първо място, тя изобщо не ме забавлява и на второ, не ме образова, не носи никаква стойност. Защо да слушам чалга?!

Вълнуват ли те дискусиите около „Издислав“ и „Яката дупара“?

Втората още не съм я слушала, но да ти кажа – не ме вълнуват особено.

Нашето време има право на своите абсурди.

България е абсурдна държава, за съжаление. „Издислав“ е роден от нашето време, ние сме си го родили, не трябва да му се сърдим.

„Ние, българите“ или „ние, музикантите“?

Творчеството на един музикант се ражда от средата, в която той живее и се култивира. И в един момент той “изплюва” нещо (с извинение за израза), което е “Издислав”, например.

Какво най-често пееш на Маргаритка?

Всички песни от диска, плюс репертоара на Лили Иванова. Тя го обожава, а на „Свири, свири щурче“ дори й се отваря апетитът.


От днес може да намерите диска „Маргаритка“ на касите на бензиностанции ОМВ , книжарници Ciela и онлайн на сайта на проекта – www.margaritka.bg. Интервюто предлага да стартирате с „Над смълчаните полета“ за повече коледно настроение. За повече актуална информация, винаги може да кликнете ТУК.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър