И когато това все пак се случи, какво правиш?

Трябва да намериш начин да ги мотивираш, с каквото и да е. От „Сега като стигнем хижата, отваряме шоколада или коняка“ или пък „Ако минеш това, другият път ти правя 20 процента отстъпка“ (смее се).

Изтощават ли се бързо хората?

Случва се. Затова и храната трябва да се подбира. Защото едно изтощение може да е фатално. Особено през зимата ако загубиш телесна температура, става много лошо. Затова им казвам да си взимат енергийни барчета. Хората не знаят, но като ходиш, се потиш и губиш много соли. Трябва да ядеш и солено, а повечето наблягат на сладко. Също така е много вредно да се наядеш преди прехода, защото цялата ти енергия отива за храносмилане. А ти освен че трябва да ходиш, носиш и раница на гърба си.

Най-дългите преходи, които организираш?

4-5 дневни. С преспиване всяка вечер в някоя хижа. Гледам да няма повече от 6-7 часа ходене на ден и да няма денивелация повече от 1000 метра.

Отговорността да водиш група в непозната и то планинска местност е голяма…

Да, хората знаят, че каквото и да стане, могат да се обърнат към планинския водач. Тогава ти си вся и всьо за тях.

Най-странните въпроси, които ти задават?

Не са странни, но често ме питат има ли мечки и вълци. Аз им казвам, че има, да. Но специално за дивите животни, ако вдигаш шум, те сами бягат. Ако ги изненадаш, тогава е лошо. Или като са с малките си, тогава са агресивни. Мечката е много опасно животно, защото тича ужасно бързо. И надолу, и нагоре.

В случай на някакъв инцидент – алергична реакция, изкълчен глезен и т.н., какво се прави?

Ако си нависоко, трябва да смъкнеш пострадалия и в групата трябва да има поне още един силен човек, който да ти помогне. Иначе трябва да звъннеш на ПСС, а те да ти кажат:  „Що трасиш маче си там?!” (смее се)

Какво означава това?

„Майка си ли търсиш там?!“ (смее се). Това са банскалии. Наложи ни се да им се обадим, те ни питат къде сме, ние отговаряме и те: „Е, ще трасиш маче си там?!“

Какво откриват хората след такива преходи?

Откриват скрити възможности в себе си, преодоляват разстояния и препятствия, които не са мислили, че могат. Откриват и това, че животът има и други темпове. В природата всичко се движи, но нищо не бърза. Затова им казвам винаги да оставят грижите в града, да се отпуснат, да се наслаждават.

Колко често ползват телефоните си?

Като видят wi-fi се възползват. Не ги спирам, но не го препоръчвам. Защото когато са с телефона, всъщност не присъстват, дори да са до най-красивото езеро. А единственото, което притежаваме, е настоящият момент.

Повече за Capmfire може да научи на сайта им.  И докато избирате маршрута за вашето приключение, Веселин подготвя следващия си проект –  селище от къщички, изградени от естествени материали – дърво, глина, тръстика, индустриален коноп и слама. Но за това – друг път в Интервюто.