Весела, която срещна Дявола

Весела, която срещна Дявола

21 ноември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Тогава интересуваше ли те мнението на околните?

Беше ми гадно, ходех с дълги ръкави, притеснявах се да не разберат в магазина, в детската градина. Но те те виждат в един момент – трепереща, лошо ти е… Разбират, че нещо има, но не знаят какво точно. Учителката на дъщеря ми в детската градина по-късно ми призна, че е знаела, че нещо ми има, но нямала представа какво е. И подпитвала дъщеря ми Валя, която тогава беше на 4.

Тя, предполагам, не е могла да й отговори?

Тя знаеше, че „мама е болна“. Има една глава от дъщеря ми в книгата. Помни всичко. А после съм й разказвала. Тя ме накара да напиша книгата всъщност. Тя сега е на 25, омъжена е и живее в Лондон.

Значи все пак, колкото и да са малки, децата разбират и помнят.

Да. Много я е било страх за мен.

А теб срам ли те е от това, което си била?

Не. Може и да звучи безумно, но дори не съжалявам. Мисля, че това е моят личен път и е трябвало да го извървя. Приемам го като мисия – че е трябвало да мина по някаква причина през тези неща. Може би ще разбера каква е тя сега, при излизането на тази книга. Бих искала да попадне в ръцете на деца и родители, които да разберат за какъв ад става дума.

За мен е непонятно как симптомите на наркомана се изплъзват от вниманието на родителите.

И аз мисля, че не можеш да не разбереш кога детето ти е взело наркотик, ако го познаваш добре и го наблюдаваш непрекъснато. Всяка промяна ти прави впечатление. Много е трудно, разбирам. Дори да разбереш и да си признаеш, да го хванеш… Какво правиш? Заключваш го? Не го пускаш да излиза? Да се пребориш с това не е по силите на човек. И аз го казвам, защото не мисля, че съм свръхчовек, а защото вярвам, че на мен Бог ми помогна.

Кога си каза за последен път: „Край, този път ще го преборя!”?

След първите две години пиене на метадон знаех, че ще спра, но ме беше страх. Абстиненцията е болезнена, но другото е по-страшно – какво ще правиш ако „това“ го няма.  Но кого не го е страх? Много искаш да напуснеш мъжа си, но те е страх. Същото е. Връзка, но много по-силна от всяка друга. Живееш с това, дишаш с него.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино