Весела, която срещна Дявола

Весела пише така както говори - документално. Затова ако и вие сте изживели най-бурните си години през 90-те и то в центъра на София, в книгата ѝ често ще виждате себе си. Дори без да сте докосвали наркотици. "Падение и спасение" не е разказ само за дрогата, тя е разказ за цяло едно поколение.

21 ноември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 12'

Весела, която срещна Дявола

21 ноември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Срещата ни е сутринта. Тя вече ме чака, оказва се, че става по-рано дори от мен. „В 5.30 обикновено“, ми казва. Не по задължение. Ляга рано, става рано. Спортува. Храни се внимателно. С две деца – на 25 и 9 години. Работи като редактор в едно от най-рейтинговите сутрешни предавания. Винаги ми е изглеждала от онези хора, които минават леко през живота. На които не им пука. Винаги е била усмихната. Сега държа книгата ѝ в ръцете си и разбирам колко не разбирам от хора. Прочитам я почти на един дъх, в колата, преди интервюто. Оказва се, че Весела, (която явно напук носи това име), е имала една от най-тежките житейски срещи – тази с хероина. И от битката с него е излязла победител. Вярва, че е преживяла това, за да разкаже днес за срещата си с дявола на колкото се може повече хора , за да успеят да го разпознаят, ако го срещнат някой път. 

Интервюто представя Весела Тотева. 

Книгата ти по-скоро е разказ, а не роман. Имам чувството, че си я писала на един дъх.

Никога не съм имала претенциите да съм писател, да пиша добре. Като дете пишех разни стихове, есета. Мрачни, апокалиптични, ужасни. Странно е, че никой не е обърнал внимание. Сега като майка си давам сметка, че още тогава се е гнездяло „нещото“, което после ме е отвело по този път и може би ако някой е обърнал внимание… Не обвинявам родителите си, разбира се, тогава времената бяха съвсем други.

В психоанализата често казват, че малката случка е поводът, а причината се крие другаде.

Аз съм се самоизследвала. Най-основното при наркотиците, а и при всичките зависимости е, че няма отговор на въпроса: „Защо започваш?“, не “Как и кога си започнал?” и  “Защо не мога да спра?”. Говорила съм с много наркомани, никой не може да отговори. Нещата започват сигурно още от утробата, още когато бебето е в корема.

От келешлък ли опита ти?

Да, от скука, от тъпотия, от незнание…

Е, всеки може да „гугълне“ хероин и да разбере за каква смърт става дума.

В началото на 90-те, когато аз започнах „връзката“ си с наркотиците, изобщо нямаше такава информация. И въпреки че много четях, а и бях на 20 и нещо години с дете, пак нямах никаква представа в какво се забърквам. Много странно е, че сега, въпреки цялата информация, младите хора пак са неосведомени. Да, знаят, че хероинът е най-гадното нещо; знаят, че кокаинът не е добре, но все пак е за хората с пари… За тях марихуаната не е никакъв наркотик. Но дотук. Като приключих книгата, започнах да говоря с различни хора и се оказа, че много интелигентни, информирани хора не правят разлика в наркотиците и не знаят как да ги разпознаят при децата си ако са започнали да ги употребяват. Оказва се, че и в световен мащаб това е проблем.

Аз пък не мога изобщо да си представя, че някой млад човек днес би взимал хероин. Струва ми се ужасно тъпо и много старомодно.

Взимат. Аз съм пробвала всички наркотици и знаеш ли, хероинът ти носи най-готиното усещане. Нека не прозвучи като реклама, самата му същност е ужасна и убива. Затова хероинът е любимото оръжие на дявола. Хероинът е най-бързо убиващата дрога. Най-бързо се пристрастяваш. И се оказва се, че употребата в световен мащаб е като крива. Когато са легализирали марихуаната в световен мащаб, е имало спад на употребата на хероин. А когато има криза, война, бедност, нещастие, кривата отново се качва. Сега се наблюдава нещо подобно, за съжаление.

Аз не мога да повярвам, че си била толкова навътре, а сега изглеждаш така – здрава, с хубава кожа, с бели зъби, със семейство и добра работа. Статистиката не трябва ли да те е погребала вече?

Доста хора спират. Лично аз познавам четирима, с които сме почнали заедно и днес са спрели.

Дори оживелите след хероина не изглеждат като теб, знаеш за какво говоря.

Да, това е проблемът. Истината е, че не живеят пълноценен живот. Не могат да се социализират. Ето защо аз съм горда с това, което съм. След това, през което съм преминала, аз съм супер успяла. Имам среден стандарт на живот, хубава работа, приятели, семейство. А всички тези мои бивши приятели от време на време взимат, да речем, по нещо. На мен ми останаха единствено цигарите. Сега живея здравословно и спортувам непрестанно.

Кога разбираш, че хероинът те е „взел“?

Много бързо става. За 5 дни. На шестия ден си с абстиненция. Ти, разбира се, не знаеш какво е абстиненция в началото. Не знам как се случва сега, но аз започнах да го пуша – това е един жълт прах, с който си пълниш цигарата. Точно пет дни пушех само по една такава цигара на ден. И на шестия се събудих все едно ме е тръшнал много ударен грип. Всички стави и кости ме боляха, беше ми студено и се потях. Това са признаците на грипа, но и на абстиненцията. Некомфортно ти е, напрегнато ти е, не можеш да си намериш място.

Толкова ли не можеш да се справиш? В крайна сметка това е само физически дискомфорт. Чувала съм за хора, които едва ли не трябва да ги приковат с белезници за нещо, за да издържат на болката и да не излязат за следващата доза.

Справяла съм се много пъти. Много. Безброй. Пробвала съм много лечения. Това, за което говориш, е едно от тях – „студената пуйка“ – за 5-6 дни се оправяш. Лошо ти е, но се изчистваш. И после се връщаш отново. Защото е в главата ти, не в тялото. Това е дух, който те обладава и не те пуска. И те връща всеки път.

Колко пъти си се „връщала“?

Много. Много. Страх те е да спреш. Страх. “Само още веднъж!”, си казваш. Да не говорим, че ако решиш да спреш, в „средите“ ти казват: „Ти луда ли си? Няма никога да успееш!” 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография