Тя е от онези момичета, които никога не остават незабелязани. Звучи като клише, но всеки, който я е виждал може да го потвърди. А забележиш ли я, няма как да я забравиш. Вероника, която измисляше най-лудите дрехи за марката си Totally Erected, Вероника , която показа, че Варна може да е навсякъде по света с Tottaly Romantic, Вероника, която накара цяла София да говори за тоалетните на Culture Beat – по-уютни от редица заведения. Това всъщност обаче е само работата ѝ. Иначе тя е онази Вероника, която танцува на най-високите токчета до най-ранни зори, онази Вероника, която винаги събира странни птици около себе си, Вероника, за която винаги се чудиш какво точно носи на главата си, Вероника, която преди няколко години замина за Бразилия и все по-рядко се мярка тук. Вероника всъщност е много Вероники.

Днес Интервюто ви среща с най-скоро ъпдейтваната версия на Вероника Вапирова.

На всички ни се иска да оставим всичко тук и да заминем да живеем на топло, но май не ни стиска съвсем. Ти обаче го направи. Кога реши, че можеш да съществуваш пълноценно на друго място?

Когато осъзнах, че не принадлежа на нищо друго, освен на себе си и цялото. (Може би още след първото ми преселване като дете от Русия във България) Така разбрах, че светът е мой дом и навсякъде, ако съм в разбиране със себе си, съм си у дома. Благодаря на родителите ми, че ме научиха да не се ограничавам в локацията, нацията и прочие, а да умея да откривам дома в себе си, където и да съм. Даже сега като ме питат откъде съм, често отговарям, че съм от Вселената, в частност планетата Земя.

Какво всъщност те задържа толкова време в Бразилия?

Същото, което би ме задържало в една любовна връзка – химията помежду ни. От любов и въпреки всичките й несъвършенства, приемам Бразилия и я обожавам такава, каквато е. Животът за мен е по-лек в тропика, на топло, светло, цветно,  сред отворени и сърцати хора, обръщайки и най-голямата трагедия в повод за песни и танци. Независимо от предизвикателствата, с които понякога се сблъсквам, например едно излизане до близкото кафе, парк или улица, вече ми е оправило настроението и погледа над ситуацията, благодарение на човечността, която срещам сред околните (примерно, непознат клоун, даряващ прегръдки от сърце по улиците или пък почерпка от местния сладкар с най-новото му произведение, пеещ си по улицата човек не от лудост, а от кеф и т.н., и т.н. ), хилядите комплименти от случайни минувачи, които ме виждат и карат да се чувствам като топ модел, карайки ме да забравя за рошавата ми коса, лицето без грим и комплексите от физически недостатъци (които в България например ме обземат още на излизане от самолета). И всичко това на фона от многообразието птичи песни и аромати като парфюми от перманентно цъфтящите дървета навсякъде. Всичкият този микс от реалности и светове е пристрастяващ и толкова вдъхновяващ! Благодаря!

Тук около теб винаги е имало красиви неща – предмети, дрехи, хора… Опиши ни дома ти в Бразилия?

Както си забелязала вече, където и да пребивавам, живеейки или работейки, украсявам, декорирам или най-общо казано творя, за да е красиво и хармонично за всички ни или просто да се изразя. Така преди години се запалих и по интериорния дизайн и едновременно с това и Фенг Шуи. До миналата година винаги живеех сама, но реших това за скучно, егоистично и неадекватно скъпо в Сао Пауло и така преоткрих щастието от споделеното пространство с други хора.

Така сега живея в един прекрасен апартамент в непосредствена близост до един от най-красивите паркове-резервати в града, в компанията на двойка прекрасни, млади, будни хора. Апартаментът е локализиран в близост до всичко нужно за мен в града и се намира в сграда с футуристичен дизайн от 60-те. Често се чувствам като в самолет, заради заоблените като на самолет прозорци. Заобиколила съм се от кристали-минерали във всякакви размери и форми и съм подредила всичко според принципите на Фенг Шуи. Много просторен и светъл дом на висок етаж, с много растения, куче и гледка към много спокойния и красив квартал, повечето населен с японци, отколкото с  бразилци; с безупречен ландшафт навсякъде.

Безкрайните птичи песни и дефилетата им са неизменна част от заобикалящия екстериор.

Кои са най-странните навици на бразилците?

За мен лично, едно от най-странните им навици е, че всичко готвено, включително и кафето, се консумират единствено и само силно горещи, независимо че навън може да е 40+ градуса. А за тях пък е шокиращо, че спокойно консумирам студени кафе или пица примерно. Друго, за което се сещам, е фактът, че тук по плажовете топлес-а е абсолютно забранен, немислим дори, но пък банските са съставени от три лентички с широчина 1 см в долната част и две с големината на бирени капачки кръгчета в горната част. Те са спокойно ползваеми и приети като бански костюм. По същия начин, дамите без сутиен под дрехите са като трън в очите за околните, докато ако по време на карнавала излезеш гол/а и се целуваш за късмет с двадесет човека поне, това е прието за нещо нормално и съвсем традиционно. Има още много странности, с които да опиша бразилците… Сладури!

Типичната бразилка е…?

Poderosa, което в превод е „могъща“. Тя е мега темпераментна, традиционалист, задължително служеща на всички норми и традиции, създадени от обществото и църквата, адски ревнива, супер сексуална, самовлюбена до арогантност, държейки всичко под контрол, амбициозна, много повече мъж, отколкото жена, рядко елегантна, шеф по всички параграфи до такава степен, че тук ергените искат ръката на булката от майката, а не от бащата. Иначе в повечето случаи е супер майка и домакиня. Но това не е случайно, разбира се. Местните мъже в повечето случаи си заслужават точно такива жени! Честно да си призная, този профил на бразилката ми послужи за огледало, откривайки общи черти с мен самата от близкото ми минало и днес съм й благодарна, че ме накара рязко да се обърна и върна дамата в себе си.

С какво все още не можеш да свикнеш ?

С това, че колкото и парадоксално да звучи, трудно им се доверявам. Традиционно в манталитета им е заложено да не ти кажат истината на момента, за да не те обидят или разочароват. Безсъвестно ти обещават какво ли не с пълния пакет от възторг и комплименти, за да те накарат да летиш от щастие и след това спокойно изчезват с всичките си обещания в нищото. Така е и в работата, и в живота извън нея, в държавната им политика дори. Прилагат този репертоар и нито се срамуват, нито изморяват да го повтарят, дори когато им се смея в очите и им редя лекции колко некоректно е всичко това. Друго, с което не успявам да свикна, е тежката, мудна и безобразна бюрокрация във всичко. Преди винаги си мислех, че българската няма равна, но сега ми се вижда цвете на фона на местната бюрократична джунгла.

За мен ти си олицетворение на най-добрите години от нощния живот на София. Къде танцуваш сега?

Ех, за мое щастие тук виреят невероятни артисти от всички жанрове и съответно ди джеи и продуценти, които организират разкошни събития, различни по вид и формат. Градът буквално не спи, културната му програма гъмжи и обикновено се чудя как да се разклоня, за да присъствам навсякъде. Много ми е любимо да танцувам в един от най-силните и стилни клубове за електронна музика в света и на континента – D-Edge. Букингът от топ световни ди джеи и стилове, който си позволява ежеседмично клубът и изключително доброто му озвучаване, карат мен и много други хора често да осъмваме, че даже и да обядваме там в танци на най-доброто от световната,електронна сцена.

Други любими и чудесни за мощни танци събития са градските-номадски партита, които се случват на различни от многото паркове в града или площади места – изоставено имение или просто булевард. Тези пространства със съдействието на кметството биват затваряни за няколко часа дневно в събота и неделя, специално за събитията, чиито адрес научаваме в последният момент и които се правят с минимален бюджет, често подпомаган от приятели, но с огромна страст и криейтив.

И това не е новост, а се случва от доста години насам. По този начин се събираме хиляди хора от всякакви възрасти,  раси, цветове, религии, класи и общества с една цел: ДА ТАНЦУВАМЕ и слушаме супер качествена музика от едни от най-успешните бразилски (и не само) артисти и то съвсем безплатно. Като истински фен на добрата музика и партита, често пътувам само заради тях до Рио де Жанейро и други населени или пък не места. Определено бразилците знаят да се забавляват, да правят и слушат музика, да танцуват и това ги кара да бъдат свръх креативни в организацията на неустоими и незабравими събития.

Винаги си била двигател на нещо – Tottaly Erected, Totally Romantic, Culture Beat. Не ти ли липсва едно малко лично private клубче в Бразилия?

Така е и определено много ми липсва това, даже съм си го планирала, ако му дойде времето, да го случа. Избрала съм си и места, и плаж,измислила съм визия и концепция, само ми липсват още партньори-ентусиасти, за да подкрепят поне финансово идеята.

Къде е по-приемливо да си ексцентричен – в България или в Бразилия?

Независимо, че и тук масата е доста консервативна в много отношения, все пак Бразилия е държава с големината на континент и всичко е възможно да се види на тази земя, така че определено е много по-лесно е да си ексцентричен тук. Всяка ексцентричност им е за три дни, след което я приемат като нещо обичайно. Хубаво е, че в името на любовта и веселието са бързо адаптивни към всичко непознато и различно за тях. Сещам се, че гей ориентацията в България често бива упреквана и сочена като ексцентричност, а в Русия даже като престъпност. Тук е точно обратното – това е съвсем естествено приет факт от десетилетия насам, подкрепен с любов и разбиране още от ранна детска възраст при много хора.Това мисля, че достатъчно красноречиво описва доколко са солидарни и отворени за всичко и именно подобни факти ми дават абсолютното спокойствие да бъда и изразявам себе си точно тук.

Кой е най-ексцентричният тоалет, който си носила? Разбира се, по твоя преценка.

Хмммм, много сложен въпрос, който преплита спомени от безброй сценични и житейски събития в главата ми.

Откак се помня, винаги е имало най-ексцентрични визии и тоалети за всяка епоха от живота ми, които за мен никога не са били чак толкова ексцентрични, колкото ми се е искало. Може би още не съм постигнала най-ексцентричния тоалет за себе си, но си спомням за някои ексцентрични визии още от детството ми. Например през 1988 година, на 7-годишна възраст в град Варна, благодарение на сестра ми се появих в училище с прическа тип „ню уейв гъба“ – с избръснат до високо врат и получереп на райета, дълги кичури пред лицето и седем обеци на едното ухо, от които последните три бяха безопасни игли, а облеклото – по последен писък на модата – шалвари, електрикова блуза и обувки с бомбета, всичко внос.

След тази визия последваха още много подобни такива и съответно безкрайни разправии в училищните дирекции, но с пълна защита към мен от страна на родителите ми, за което им се прекланям!

Колко е голям гардеробът ти всъщност?

Гардеробът ми вече е интернационален! Пръснат е на няколко големи гардероба в три български града, на три различни места в Сао Пауло, малко съм оставила в Барселона, малко – в Лондон и не знам още къде. С всяка година се опитвам да го оптимизирам, подарявайки и сега даже разпродавайки всичко, което не ми е нужно вече. Знам, че звучи крайно неинтелигентно от моя страна и за нашето съвремие да имам такъв обем от багаж и затова от известно време следвам самопоставената си цел да се науча да живея и пътувам с минимален за възможностите ми багаж и все-по-рядко да пазарувам дрехи. Актуално в апартамента, който обитавам, съм се събрала скромно във висок гардероб с пет врати. Останалата част от моите дрехи, обувки и аксесоари, които не ползвам, се съхраняват другаде, до тяхното разпродаване съвсем скоро.

Дрехата, която те описва най-добре е…?

Многофункционална с подчертана персоналност от ръчно изработен детайл, концептуална дреха във всичките й форми, дължини, ефирност, разрези и отвори.

Винаги си ми изглеждала като родена на висок ток. Какъв е номерът?

Винаги така съм се и чувствала и може би това е номерът. Дори, когато съм на ниски обувки и танцувам, го правя на пръсти, защото така ми е по-удобно. Танцовата позиция, която явно съм наследила от майка ми,различните видове танцови школи, които повечето съм изучавала на ток и палци,многото години танци на сцена плюс комплексът за нисък ръст и мечтата да съм висока като манекенка, явно са ми дали и усещането и визията, че съм на висок ток.

Следя профила ти във Фейсбук. Кой е автор на супер готините ти фотосесии от двора ти в Сао Пауло?

Благодаря ти за комплимента! Дворът е на най-близката ми приятелка Лусия Росенберг – сестра по душа, местната ми майка, ангел и закрилница, на която от самото начало дължа живота си тук и нейната къща е един от няколкото домове по света, където съм си тотално у дома. Автор на сесиите е фен и приятел, фотограф – Маркос Уилям.

С какво се занимаваш сега?

Абсолютно противоречиво на личните ми проекти, виждания и разбирания за мода, в момента работя за fast fashion или по-ясно казано, конфекционната индустрия като дизайнер-фрилансър. Дизайнвам за местни, големи марки, аналози на всички познати ни в Европа. Благодарна съм, защото освен че това ми плаща живота тук, ми дава и много опит в комерса, в който досега не бях работила с такава интензивност, но пък винаги съм искала  да се сблъскам, за да го осъзная и разбера като процес на производство и съществуване. Паралелно с това работя над колекция, част от социално-екологичен проект, за който бях поканена и много вярвам в него. Отделно стилизирам визиите на няколко нови бразилски музикални артисти. Същевременно продавам успешно колекцията си от осем дизайна ръкавици в един от най-реномираните бутици в града и участвам понякога с мои неща на много приятни събития-базари. А лично за себе си съм готова с три нови модни проекта, чакащи своя момент и инвеститор за реализация, но за тях съм се въоръжила с търпение, тъй като икономическата криза настъпи и тук тази година с пълни бяс и сила, което принуждава всички ни да стиснем зъби и да се радваме на толкова, колкото е възможно за момента.

Опиши ни Сао Пауло?

Двадесет милионен мегаполис, микс от много градове и култури в него. На моменти ми напомня Ню Йорк, на моменти – Токио,често – Истанбул, Буенос Айрес, Лондон, Париж, даже в понякога се чувствам в София. Абе има от всичко, но споено от огромни количества зелена, изобилстваща растителност. Тук ние сме гости на природата, а не тя на нас. Където и да се живее тук, независимо от класа квартал, винаги някъде наоколо има парк, паркче или горичка. Но зелено, натура, което привлича и безкрайно разнообразие от птици и други видове екзотични животинки и ни дава възможност да живеем в близост с тях.

Прекрасно е събуждайки се да чувам и виждам колибрита пред прозореца в града. Ако ми се иска плаж, ползвам или басейна в жилищния блок, или този на приятели, или отивам на плажа на 40 минути или час от центъра на града. Избор на плажове има много – от Сао Пауло на север до Рио или от Сао Пало на юг. Много хора се дразнят на града – колко е шумен, огромен, нестихващ, задръстен от коли и хора, но както за мен, така и за много други, този град е муза. Обожавам го!

Вдъхновява ме във всеки момент! Има от всичко! И дивата Бразилия е тук, но и светската. Динамика, икономическото сърце на континента, мегаполис с много добра инфраструктура, непрекъсваща велосипедна линия из целия огромен град с всичките му градски артисти, музеи, театри, препълнена културна програма с много безплатни за посещения супер събития, квартали със събрани в тях нации и религии от цял свят, квартали,приличащи на резорти и такива не приличащи на град. Навсякъде виждам кадри за снимки с които редовно претъпквам телефона си –  с невероятни пейзажи, микс от природа и урбаника, всякакви феноменални хора и случки,Аяуаска и други вечеринки, НЛО обекти (редовни над града) и какво ли още не. Просто един космополит, събрал в себе си от всичко характерно за всички бразилски щати и култури, плюс всичко що може от света, но обединени от една необяснима за много хора хармония и красота. И графити,много графити като култ, религия, писма, олицетворяващи съвремието ни.

Кое е първото място, на което би завела чужденец там?

Идват ми гости чужденци и винаги първо ги водя в един от най-красивите и големи за града паркове Ибирапуейра.Започвам от там, защото паркът е резерват на птици и растения, които дават първата представа за могъществото на местната природа. В парка обаче човек се среща и с творчеството на емблематичния за Бразилия архитект Оскар Нимаер, изградил лицата на много градове във Бразилия. Всъщност целият парк, както много други атракции на Сао Пауло и изобщо Бразилия, са проектирани и изградени от него. В Ибирапуейра се намират музея за модерно изкуство, винаги с отлична селекция от експозиции. А също в парка се намира и музеят на африканското изкуство,както и биенала, където се случват модните седмици на Сао Пауло и всички биеналета за съвременно изкуство. В този парк е една от важните за града концертни зали и като цяло всяка сграда на изброените дотук институции е едно архитектурно произведение, поставено в интелигентен диалог с природата на парка-резерват. Извън тези сгради се случват постоянно много на брой, образователни и страхотни събития и много често те са безплатни. Любими са ми джаз концертите там, които се организират редовно с гост-артисти от цял свят и от най-високо ниво, водното шоу от фонтани, медитациите, събиращи хиляди хора на пълнолуние, баровете с натурална храна и напитки и многото красиви спортуващи хора. Ето така един чужденец за един ден, прекаран в парка, вижда много от автентичната и градска природна култура на града. След парка показвам набързо Ситито, приличащо на Ню Йорк и оттам отиваме в японския квартал, който е построен досущ като такъв в Токио и всичко от храна до промишленост е само японско и продавано от японци. Връщаме се към бразилската страна на града и отиваме в квартала Вила Мадалена, който наричаме местното Сохо. Освен прекрасни къщи, китни улици, приличащи на стария Пловдив, украсени с графитите на едни от най-добрите в света артисти, там е мястото, където може да се яде и пие всичко бразилско и да се слушат всички автентични и съвременни стилове жива музика. За следващите дни съм приготвила разходка и обяд в един от любимите ми аристократски квартали Жардинс, където са събрани бутиците на най-добрите бразилски (и не само) марки за мода и дизайн (там се продават и моите ръкавици), галерии, кафета и ресторанти, красиви, но ненатрапчиви жилищни комплекси и елегантни хора. В пълен контраст на този лукс, показвам и другата страна на днешна Бразилия – центърът на града, пълен с разкошна, колониална архитектура в съчетание с едни от най-познатите Нимаерови произведения и под всички тях живеят основно бездомници, проститутки и наркозависими, постоянно пазени от полиция навсякъде и в мирен диалог с всички нас, които по една или друга причина сме там. След всичко това има и още доста за показване, но това вече лично и на живо ще покажа и разкажа.

Коя бразилска храна непременно трябва да се опита?

Непременно кухнята от щата Баия, която е базирана от морски продукти. Препоръчвам Акараже (пържена питка от бобено тесто, пълна със скариди, специално рибено и бобено пюре, лют пипер и накълцани на ситно домати, лук и други). Още едно Баийско ястие е Мокека (тип морска яхния с манго в ориз и кокосово мляко). Друго любимо и типично ястие е риба в плодов сос, например грилована сьомга, залята със сос от маракуя и гарнирана със зелено кале и портокал. Съветвам да се опитат и японските Темаки, както цялото японско меню тук, за които в Япония казват, че във Сао Пауло са по-добри от техните. Много типична и ежедневна храна за местните, която и аз много обичам, е ориз, гарниран с яхния от черен боб, за месоядните с телешки език и колбас в него. Задължително е да се опитат бразилските сирени хлебчета и Кошиня (нещо като картофено кюфте с топено сирене и накъсано пилешко в средата му). Царе са и на сладкишите, просто са безброй по вид и вкус и често заради тях се подлагам на диети.

Виждам, че през зимата там е нещо като 30 градуса. Имате ли нужда от зимни дрехи изобщо?

Ами както беше 33+ до вчера, днес падна до 18+ и всички пак сме с палта, ботуши и пуловери. До утре, когато ще бъде 25+.

Колкото и смешно да звучи, на 15+ тук обявяват нещо като червен код. Всички изпадат в паника от такъв студ и се вживяват в зимната си роля, обличайки се топло, включвайки печки и консумирайки топли храни и напитки, дори и аз го правя. Докато след 2-3 дни отново идва време за плаж. И зиме, и лете плажният сезон е активен. Зимата тук трае не повече от две седмици – до месец, пикът й е през юли. Има зими и за по седмица.

Цъфтят зимните дървета и цветя и се радваме на реколтите зимни плодове и зеленчуци, а фауната се размножава за четвърти път в годината и така. В началото на юли тази зима градусите паднаха за няколко дни до невижданите 7+ вечерно време. Истинско бедствие! Даже и аз си ги изкарах съвсем зимно с палта и ботуши като в България при -15. Малко след това пак бяхме на плажа, когато обаче океанът е леден. Това е разликата с другите периоди тук и от студения океан идват и студовете понякога. Наистина понякога.През останалото време сме си с джапанки и сандали, много шикозно си ги съчетавам с палтото вечер. Сега на температури между 18+ до 38+ изпращаме зимата и посрещаме пролетта. Сао Пауло е един от малкото градове в щата и в Бразилия, където се радваме на тази зима. Рио де Жанейро и много други щати и градове не са имали температури под 24+.

Красотата на бразилките мит ли е или по улиците се разхождат истински красиви същества?

Не е мит, определено тук изобилства от красиви същества от мъжки и женски пол. Невероятни миксове между раси и цветове, но често и си противодействат с много странни резултати от масовия микс.

Колкото до красивите бразилки, тези, които са родени за топ модели и дори стигат до тези нива в кариерата си, за местните са крайно неатрактивни. Народните красавици-звезди са абсолютното противоречие на стандарта за красота в Европа. Дамите под 50 кг са абсолютно извън класациите за красота сред местните, а тези с над 70 кг са истински празник за сетивата на бразилците и даже стават кралици на красотата и карнавала.

В началото ми беше трудно да се справя със стандартите за мерки тук, но вече свикнах и ми е много приятно, че по бразилските мерки за облекло, тук съм или XS, или S.

Опиши ни какво виждаш около теб, докато отговаряш на тези въпроси.

От единия край на прозореца виждам терасите на 25-етажния съседен блок, много красиво построен и озеленен и ненатрапчив, около който прихвърчат папагали и колибрита, заради многото цъфтящи цветя от него. Около блока виждам покривите на къщичките от квартала, над тях прекрасното многоцветно от залеза небе. И всичко го виждам през едни висящи кристали, които съм закачила като капки от прозореца си.

Всяка страна си има свой мирис. Как мирише Бразилия?

На парфюми от най-различни цъфтящи дървета и храсти, влажна земя, примесен с прелитащите миризми, характерни за един мегаполис, какъвто можеш и не можеш да си представиш. Но за щастие, природният аромат надделява и е постоянен над всичко останало.

Вярваш ли, че ще остарееш там?

По принцип, реших да не планирам вече дългосрочно, защото това изгражда очаквания, а те обикновено ме разочароват, така че оставям на времето да покаже. Мечтая да си купя къща в Бразилия, но като пътуващ артист, не знам дали ще остарея тук. Имам още мечти за покоряване. Със сигурност знам обаче, че ще се връщам в Бразилия и тя винаги ще бъде един от домовете ми по света.

Как ще изглежда Вероника на 80 години?

Същата, но по-елегантна и танцуваща до края.