Вера Гоцева. За бащите, които вече ги няма.

Вера Гоцева. За бащите, които вече ги няма.

16 октомври ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

С какво прави снимките?

С Leika Q, а една е правена с телефон.

Коя ти е любима?

Правената с телефон. Тя всъщност е единствената, на която има човек – дъщерята на едни мои приятели, в гръб. Дори не е на фокус.

Вярваш ли, че с телефон стават добри снимки? Някои фотографи биха поспорили по този въпрос.

Така е. Чувала съм и за себе си доста неща, но това вече не ме смущава. За мен фотографията няма нищо общо с устройството, с което я правиш. Може да е с телефон, може да е с фотоапарат, може да е с лентов апарат, може да е с всичко, защото фотографията е в главата ти. Зависи от това, което си чел и видял… Зависи от емоционалната интелигентност. Ако можеш да виждаш неща, няма значение с какво ги запечатваш.

И аз намирам за най-важно предаването на емоции. Както е във всяко изкуство.

Да, а пък и фотографията има много терапевтична роля. И за снимащия, и за снимания.

Какви хора идват на тези фотоуикенди, които организираш? На тях снимате само със смартфони.

Най-готините  хора идват (смее се). Курсовете тръгнаха много трудно. В началото, първите два месеца, ги фейквах тези уикенди, идваше само по един човек. Никой не се записваше. Представяш си – изведнъж се появяват курсове по смартфон фотография… (смее се)

И едните си мислят, че с телефон не се правят добри снимки, а другите, че и без тези курсове си снимат супер…

Да, и изведнъж набраха скорост и избухнаха. Заети са два месеца напред. Със сигурност идват хора, които знаят в какъв етап на живота си се намират, хора любопитни, които искат да разширят обзора си.

Няма значение с какъв телефон снимат, така ли?

Не, няма никакво значение.

Коя снимка е хубава?

Тази, която буди емоция.

Снимала ли си баща си?

Да.

Ще има ли на изложбата негова снимка?

Не. „Пощенски картички към баща ми“ е за всички бащи. Дори го приеми така – всички правим този проект и вие просто сте ми дали три от стените.

*Вечерта след срещата с Вера, получих от нея следното съобщение: „И едно допълнение. Бях на обяд при майка ми и й разказах за проекта. Насълзиха й се очите, каза, че е страхотен, че хората просто изчезват и докато не преживееш това, няма как да го знаеш. Че е прекрасно, че давам пространство за тъгата на всички хора и че баща ми би се гордял с мен.

Беше по-лесно отколкото мислех.“

 

Изложбата „Пощенски картички към баща ми“ ще бъде открита на 9 ноември в Credo Bonum Gallery.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино