Васко Катинчаров – последният самурай

"Преди две години попитах  Дейв Мастейн от Megadeth дали има време, в което метал музиката е поп-популярна отколкото в друго време. И той каза, че според него има такова време и то е, когато светът е в хаос, когато има войни. Тогава хората имат нужда да изкрещят, имат потребност от този тип музика, която винаги е там, но в такива моменти бележи своите пикове."

28 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 13

Васко Катинчаров – последният самурай

28 юни ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Когато преди 20 години двама приятели му се обаждат, за да му кажат, че в ММ търсят лице, което да представя музиката на компанията им, той се навива без да се замисли много. Първо, защото тогава той самият е на 20, второ – защото всичко свързано с по-хард музиката го вълнува и трето – вече има два албума зад гърба си именно в този стил. Тогава обаче никой не му обещава, че тази авантюра ще продължи по-дълго от неговата младост и той ще бъде последният самурай в ефира на ММ.  Днес „Фрактура“ празнува 20-годишния си рожден ден, а той има зад гърба си над 1400 интервюта. С хора, които харесва. И ние го харесваме, затова го каним да отпразнуваме заедно юбилея и да го разпитаме има ли все още хляб в тази музика.

Васил Катинчаров в Интервюто. 

 

Каза ми, че имаш спомени, свързани с „Ялта“. Май всички имаме.

Наистина много е странно, че предложи да се срещнем тук (снимаме в подлеза на СУ откъм „Ялта“), защото в Ялта съм срещнал двама от хората, които по някакъв начин са повлияли на работата ми през времето. Ясен Петров и режисьора Валери Милев. Спомняш ли си, в началото на 90-те Ясен правеше едни алтернативни партита тук, а аз точно тогава бях ужасно любопитен и се интересувах от всичко. А тогава нямаше интернет и начинът да получиш някаква информация, особено в сферата на музиката, беше директно от хората.

За по-младата аудитория – какви бяха тези алтернативни партита?

Точно тогава в България дойде грънжда, но Ясен не пускаше само гръндж, затова бяха alternative, за да са широко форматни. И се пускаха всякакви видове неща, които за тогава бяха много новаторски, тоест не рап и метал, който се слушаше основно.  И съответно ходеха много разнообразни хора. Ама наистина различни.

Всъщност ходехме всички, които се интересувахме от музика.

Така е. Там се запознах с Ясен и после започнах да го слушам предаването му по радиото. И благодарение на него открих групите, които и до днес са основа на това, което харесвам Fear Factory и Thievery Corporation.  А пък другият човек, когато срещнах там е Валери Милев. Тогава беше с раста и имаше група  – Nice Side of Pathology – свиреха hardcore и dead metal. И когато създадоха Бичето, той се свърза с мен и Бичето тръгна от ефира на ММ.

То тогава всичко тръгваше от ефира на ММ.  Как ти попадна в ММ всъщност?

Случайно. Аз имах силното желание в средата на 90-те да ставам музикант, свирех на китара, занимавах се сериозно, до колко съм успял, това е друг въпрос. Имахме група и издадени два албума дори в две поредни години. После влязох в казармата и точно излизам, пролетта и ми се обадиха от Уизард (музикална компания). Казват ми: „От някакъв музикален канал се свързаха с нас, искат да им даваме клипове. И ни питат  също дали искаме да направим рок предаване с наш водещ. И ние се сетихме за теб, защото си любознателен и би могъл евентуално да се справиш. Отиди да се пробваш.“ И аз отидох. Спомням си, на вратата ме посрещна Нели Ифандиева с думите: „Ти не си гей, нали!?“ (смее се)

След този въпрос трябва да са те приели…

Да. И до ден днешен съм благодарен на Роро, който някак ме взе под крилото си. Накара ме да се чувствам у дома си, по един много приятелски начин. Даваше ми съвети.

Той правеше така с всички….

Така е. А иначе хората, които ме изпратиха там са Васил Върбанов и Пепи, който все още е основното лице в Уизард. На по-късен етап ми казаха: „Пич, ние просто се пошегувахме с теб. Пратихме те, за да ти гледаме сеира.“ Аз съм им вечно благодарен за тази шега. Спомням си, първото предаване беше на 28 юни 1998 година. Но се готвих за него два месеца преди това.

Тогава всичко беше на живо. И нямаше кю.

Да, нямаше друг начин. На по-късен етап купиха айто кю, но аз не го ползвах. Всъщност, с мен, с „Фрактура „щракнаха шалтера на ММ.  Когато ни уволниха на 1 януари 2008 година, аз се върнах като външна продукция там и до 1 май 2010 бях в ефира. С мен приключи ММ.

В тази далечна 1998 година нямаше нет, гугъл, нищо нямаше. Къде търсеше информация?

Имах сериозен бекграунд от списания и вестници, много се интересувах. Но ММ и „Фрактура“ бяха като единственото място, което даваше ефир на родните банди и те сами ме търсеха.  Знаех от първо лице какво се случва на българската сцена, а за чуждите имах контакт с всички промоутъри.

Колко хард трябва да една музика, за да попадне при теб?

Във времето форматът се видеозмени много и избягам да слагам етикети. Ето например миналият декември Fun LovinCriminals, когато дойдоха в България дадоха единственото си интервю за мен. Значи имам материали от тях до Canibal Corbs, да речем – това е много широк спектър. А и за мен рокендролът не е етикет в музиката. Той може да бъде навсякъде и във всичко.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър