Какво те натъжава?

До някаква степен ме натъжава, че медиите прекалиха с цинизмите, със сексизлиянията, с липса на морал.

Преди години имаше ЦК Културен отдел и децата се раждаха от щъркели. Сега път се разкрачихме и раждат и на сцената.

Като че няма средно положение.

След хиляди концерти, все още ли се вълнуваш, като си на сцена?

Неминуемо се вълнувам. Пея пред всякакви хора – от 16 годишни до 80 годишни. И тогава, на тези участия, на тези концерти, става ясно, че радиата не диктуват това, което се случва в живота, на сцената. И не трябва да вееш флага колко си велик. Защото по принцип целта на рекламата е да се продадеш. Тя върви, за да те купи някой, да пееш пред някой – в зала, на сватба, на рожден ден, на погребение… Когато правиш песен, клип, промоция, билбордове и всичко свърши тук, това значи, че ти не упражняваш професията „музика“. А аз не искам това да ми се случва. Не искам по този начин да се самодоказвам. Трябва да има пространство, за да се доказват младите хора.