Васил Найденов – властелинът на песента

Васил Найденов – властелинът на песента

30 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Александър Нишков

Ти самият би ли станал преподавател?

С удоволствие.

Аз не съм нито кой знае какъв добър певец, нито кой знае какъв диапазон имам, нито кой знае какъв тембър. Но Господ ми е дал изключително чувство за импровизация. Аз мога 5 тона да ги въртя по милиони начини в различни стилове.

В това отношение съм бил удобен на всички композитори – променял съм пулсация, припеви. В тоя занаят не е важно само да можеш да пееш. Даже предпочитам да не може много да пее даденият човек, но да има добър интелект, да може да мисли, да разбира малко от аранжимент, да разбира много от импровизация, да говори правилно български, да има усещане и от поезия, да бъде малко по – всестранно развит. Да не говорим, че трябва да има чувство за подвижност, за пластика. От друга страна и да знае какво да говори между песничките, не да мълчи като пукел. Затова понякога казват – „А, тя много добра певица, ама нищо не стана от нея“. Ами не стана, много са причините, поради които да не стигне до публиката посланието на певеца Х.

Говорих си с Камен Донев за това как се става „голям човек“. Как мислиш, кога се случва това във вашата професия?

Както казва Богдана (Карадочева) : „Трябва да си и личност“.

Не можеш между песните само да обявяваш само текст и музика. Понякога са като компютри, толкова безлични и импотентни хора по сцените… Кел-файда като пеят добре. Хората малко или много искат да чуят истината за живота  и ако не смеят да ги кажат тези, които са отпред и имат тази възможност, кой да го направи?! Кой да им защити интересите на тези хора!?

Аз лично съм го изпитвал много пъти на гърба си, много колеги са ми казвала : „Млъкни, че ще те убият някой път“. Ето, и досега Ивайло ми казва да си мълча за КТБ. Ама освен мен, в тази банка много хора са си вложили парите и сега са фалирали. И те нямат достъп до медии хората и няма пред кой да кажат каквото и да било. Като имаш позиция, трябва да помагаш на другите хора, които нямат. Да си популярен, не е само да си показваш оная работа, да се правиш на велик, да ходиш с бодигардове и да показваш как подстригваш бакенбардите на гаджето си.

Не си ли се капсулирал? Вълнува ли те истински какво става извън твоя свят, извън музиката?

Не може да не ме вълнува, аз живея в тази държава, аз съм се родил на тая улица, аз съм се родил на площад „Славейков“.

Как да бъда инфантил и да се правя,че не виждам какво се случва около мен, в държавата?! Човек трябва да има позиция.

А виждам, че по-младите нямат такава. И тази инфалтилност ме дразни. Например, по радиата не пускат достатъчно българска музика, но никой не говори за това. А за това в Италия, Франция, Гърция има закони. Аз съм съгласен да има друга музика, нека има. Но аз живея в България, и най-малкото тези хора, в този парламент трябва да ме защитят. Властимащите трябва да бъдат коректни с нас. И освен мен, и тези млади хора трябва да се интересуват от това. Защото аз вече съм на години, но имам все още сърце и фийлинг и кръв. А те – на 20 и няколко години са се предали и са ненужно импотентни по някакъв начин. Трябва да си защитават правата.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино