Всичко за Васил Найденов е казано и написано. От своя страна, той е изпял всичко, което може да се изпее. И го е изпял велико. Гледам го на едно участие това лято. Влиза в залата като звезда, пее като звезда, обичат го хората като звезда. Най-вероятно, защото наистина е звезда. И пее, час, два, три…и не спира. И всяка песен, до която се е докоснал, е хит. Защото се е докоснал не само с талант, но и с любов.  

Васил Найденов и първата му среща с Интервюто.

По колко участия имаш на година?

Пътувам много често, може би съм от най-пътуващите, но не зная с точност броя на участията си.

Кога се чувстваш изморен?

Изградил съм си стереотип. Нашето поколение доста е работило по сцените и се е търкаляло. Така че, имам тренинг. Този тренинг, разбира се, не трябва да бъде някаква бъркан с инфантилност. Едно време, към „Обединение музика“, правех концерти не по-малко от 25-26 дена на месец. И повечето пъти дори по два пъти на ден. С почивка, колкото да отидеш до тоалетната. Нечовешко като ритъм и като работа. И това е другата част на медала. Затова ми се иска да зная докога сума ти артисти ще трябва да чакат да си намерят пенсионните права. Ние сме извършвали една огромна дейност и то материално доста удобна за държавата. Имахме по 3-4 месечни турнета в годината в Русия, по повече от 100 концерта, и всички данъци отиваха в държавата. Тъжното е, че сега излиза, че точно ние, които толкова донесохме и от България, и от чужбина, трябва да се молим за пари, за пенсии.

Това не е ли обидно?

Обидно е, разбира се.

Как е възможно преди години, няколко месеца преди да почине Емил Димитров, да нямат форма да го пенсионират и да го пенсионират като втора категория оперен певец. Те дори не можеха да го пенсионират като стрийптизьор. Това е цинизъм. Това е извън света.

Да не говорим, че сега страшно се гордеем, че Борето Годжунов при такава ситуация, дето е толкова болен, едва ли не благоволиха да му дадат тази пенсия. Дай боже, да си изживее годините с нея, да е жив и здрав. Но това ли е начинът, по който трябва да пенсионират един артист? Това е невероятно, да поставят артистите да се чувстват в такава безумна ситуация. Да не забравяме, че не всеки артист може да има живот 30-40 години на сцена. И в света се броят на пръсти тези случаи. При положение, че там те са машини за музика, а около тях има купища от хора, които се грижат за всичко останало. И пак на пръсти се броят. Тук, в това отношение, държавата меко казано не си е свършила работата.

През лятото бях на твой концерт. Честно да ти кажа, много рядко има изпълнител, на когото всичките песни са хитове. Как го правиш това?

Не знам. Може би, защото аз много пеех с групи едно време. С рок групи съм пял толкова много, че ми е странно защо сега се прави това разделение в музиката – кой поп, кой рок….Та, с това пеене, на живо, непрекъснато, музиката ти става начин на мислене. И е много важно написаната от един композитор песен в какви ръце ще попадне. Защото, сега виждам по телевизионните формати – има деца с личен почерк и те не само имитират. Много е важно в тази работа да имаш пипе и да разбираш и от аранжименти и от поезия. Да имаш по-широка музикална култура. Нашите деца са малко ощетени в това отношение. Според мен, трябва да има часове по импровизация, защото те за в бъдеще няма само кавъри да пеят по корабите. Ако искат, разбира се, могат и това да правят. Но дотам ще стигнат. Ако искат да произвеждат музика тук обаче, трябва да могат да го правят от нулата. Или пък да бъдат съпроизводители – като отидат да получат от компетентен (дай боже) композитор песен, той като им каже „А“, те да могат да кажат „Я“. Това вече е въпрос на музикална мисъл, на музикална култура, на знаене, на чувство за импровизация.

На всички тези деца, които наблюдаваме по телевизията, най-големият проблем е, че не могат да пеят на български, правят прозодии, чувстват се некомфортно. А на български и на английски трябва да имаш същия драйв.

В Консерваторията би трябвало да въведат класове по импровизация, за да се види кой наистина ще може да упражнява професията „музикант“. Трябва да сме много грижливи към младото поколение, защото между тях има много талантливи деца.