Васил Найденов – властелинът на песента

Занаят ли е пеенето, колко октави те правят звезда и ще го бъде ли новото музикално поколение, родено от телевизионните формати?

30 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Александър Нишков
LoadingЗапази за по-късно 9'

Васил Найденов – властелинът на песента

30 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Александър Нишков

 

 

Всичко за Васил Найденов е казано и написано. От своя страна, той е изпял всичко, което може да се изпее. И го е изпял велико. Гледам го на едно участие това лято. Влиза в залата като звезда, пее като звезда, обичат го хората като звезда. Най-вероятно, защото наистина е звезда. И пее, час, два, три…и не спира. И всяка песен, до която се е докоснал, е хит. Защото се е докоснал не само с талант, но и с любов.  

 

Васил Найденов и първата му среща с Интервюто.

По колко участия имаш на година?

Пътувам много често, може би съм от най-пътуващите, но не зная с точност броя на участията си.

Кога се чувстваш изморен?

Изградил съм си стереотип. Нашето поколение доста е работило по сцените и се е търкаляло. Така че, имам тренинг. Този тренинг, разбира се, не трябва да бъде някаква бъркан с инфантилност. Едно време, към „Обединение музика“, правех концерти не по-малко от 25-26 дена на месец. И повечето пъти дори по два пъти на ден. С почивка, колкото да отидеш до тоалетната. Нечовешко като ритъм и като работа. И това е другата част на медала. Затова ми се иска да зная докога сума ти артисти ще трябва да чакат да си намерят пенсионните права. Ние сме извършвали една огромна дейност и то материално доста удобна за държавата. Имахме по 3-4 месечни турнета в годината в Русия, по повече от 100 концерта, и всички данъци отиваха в държавата. Тъжното е, че сега излиза, че точно ние, които толкова донесохме и от България, и от чужбина, трябва да се молим за пари, за пенсии.

Това не е ли обидно?

Обидно е, разбира се.

Как е възможно преди години, няколко месеца преди да почине Емил Димитров, да нямат форма да го пенсионират и да го пенсионират като втора категория оперен певец. Те дори не можеха да го пенсионират като стрийптизьор. Това е цинизъм. Това е извън света.

Да не говорим, че сега страшно се гордеем, че Борето Годжунов при такава ситуация, дето е толкова болен, едва ли не благоволиха да му дадат тази пенсия. Дай боже, да си изживее годините с нея, да е жив и здрав. Но това ли е начинът, по който трябва да пенсионират един артист? Това е невероятно, да поставят артистите да се чувстват в такава безумна ситуация. Да не забравяме, че не всеки артист може да има живот 30-40 години на сцена. И в света се броят на пръсти тези случаи. При положение, че там те са машини за музика, а около тях има купища от хора, които се грижат за всичко останало. И пак на пръсти се броят. Тук, в това отношение, държавата меко казано, не си е свършила работата.

През лятото бях на твой концерт. Честно да ти кажа, много рядко има изпълнител, на когото всичките песни са хитове. Как го правиш това?

Не знам. Може би, защото аз много пеех с групи едно време. С рок групи съм пял толкова много, че ми е странно защо сега се прави това разделение в музиката – кой поп, кой рок….Та, с това пеене, на живо, непрекъснато, музиката ти става начин на мислене. И е много важно написаната от един композитор песен в какви ръце ще попадне. Защото, сега виждам по телевизионните формати – има деца с личен почерк и те не само имитират. Много е важно в тази работа да имаш пипе и да разбираш и от аранжименти и от поезия. Да имаш по-широка музикална култура. Нашите деца са малко ощетени в това отношение. Според мен, трябва да има часове по импровизация, защото те за в бъдеще няма само кавъри да пеят по корабите. Ако искат, разбира се, могат и това да правят. Но дотам ще стигнат. Ако искат да произвеждат музика тук обаче, трябва да могат да го правят от нулата. Или пък да бъдат съпроизводители – като отидат да получат от компетентен (дай боже) композитор песен, той като им каже А, те да могат да кажат Я. Това вече е въпрос на музикална мисъл, на музикална култура, на знаене, на чувство за импровизация.

В тези деца, които наблюдаваме по телевизията, най-големият проблем е, че не могат да пеят на български, правят прозодии, чувстват се некомфортно. А на български трябва да имаш същия драйв.

В Консерваторията би трябвало да въведат класове по импровизация, за да се види кой наистина ще може да упражнява професията „музикант“. Трябва да сме много грижливи към младото поколение, защото между тях има много талантливи деца.

Ти самият би ли станал преподавател?

С удоволствие.

Аз не съм нито кой знае какъв добър певец, нито кой знае какъв диапазон имам, нито кой знае какъв тембър. Но Господ ми е дал изключително чувство за импровизация. Аз мога 5 тона да ги въртя по милиони начини в различни стилове.

В това отношение съм бил удобен на всички композитори – променял съм пулсация, припеви. В тоя занаят не е важно само да можеш да пееш. Даже предпочитам да не може много да пее даденият човек, но да има добър интелект, да може да мисли, да разбира малко от аранжимент, да разбира много от импровизация, да говори правилно български, да има усещане и от поезия, да бъде малко по – всестранно развит. Да не говорим, че трябва да има чувство за подвижност, за пластика. От друга страна и да знае какво да говори между песничките, не да мълчи като пукел. Затова понякога казват – „А, тя много добра певица, ама нищо не стана от нея“. Ами, не стана, много са причините, поради които да не стигне до публиката посланието на певеца Х.

Говорих си с Камен Донев за това как се става „голям човек“. Как мислиш, кога се случва това във вашата професия?

Както казва Богдана (Карадочева) : „Трябва да си и личност“.

Не можеш между песните само да обявяваш само текст и музика. Понякога са като компютри, толкова безлични и импотентни хора по сцените…Кел файда, като пеят добре. Хората малко или много искат да чуят истината за живота, и ако не смеят да ги кажат тези, които са отпред имат тази възможност, кой да го направи? Кой да им защити интересите на тези хора.

Аз лично съм го изпитвал много пъти на гърба си, много колеги са ми казвала : „Млъкни, че ще те убият някой път“. Ето, и досега Ивайло ми казва да си мълча за КТБ. Ама освен мен, в тази банка много хора са си вложили парите и сега са фалирали. И те нямат достъп до медии хората и няма пред кой да кажат каквото и да било. Като имаш позиция, трябва да помагаш на другите хора, които нямат. Да си популярен, не е само да си показваш оная работа, да се правиш на велик, да ходиш бодигардове и да показваш как подстригваш бакенбардите на гаджето си.

Не си ли се капсулирал? Вълнува ли те истински какво става извън твоя свят, извън музиката?

Не може да не ме вълнува, аз живея в тази държава, аз съм се родил на тая улица, аз съм се родил на площад „Славейков“.

Как да бъда инфантил и да се правя,че не виждам какво се случва около мен, в държавата. Човек трябва да има позиция.

А виждам, че по-младите нямат такава. И тази инфалтилност ме дразни. Например, по радиата не пускат достатъчно българска музика, но никой не говори за това. А за това в Италия, Франция, Гърция има закони. Аз съм съгласен да има друга музика, нека има. Но аз живея в България, и най-малкото тези хора, в този парламент трябва да ме защитят. Властимащите трябва да бъдат коректни с нас. И освен мен, и тези млади хора трябва да се интересуват от това. Защото аз вече съм на години, но имам все още сърце и фийлинг и кръв. А те – на 20 и няколко години са се предали и са ненужно импотентни по някакъв начин. Трябва да си защитават правата.

Какво те натъжава?

До някаква степен ме натъжава, че медиите прекалиха с цинизмите, със сексизлиянията, с липса на морал.

Преди години имаше ЦК Културен отдел и децата се раждаха от щъркели. Сега път се разкрачихме и раждат и на сцената.

Като че, няма средно положение.

След хиляди концерти, все още ли се вълнуваш, като си на сцена?

Неминуемо се вълнувам. Пея пред всякакви хора – от 16 годишни до 80 годишни. И тогава, на тези участия, на тези концерти, става ясно, че радиата не диктуват това, което се случва в живота, на сцената. И не трябва да вееш флага колко си велик. Защото по принцип целта на рекламата е да се продадеш. Тя върви, за да те купи някой, да пееш пред някой – в зала, на сватба, на рожден ден, на погребение…Когато правиш песен, клип, промоция, билбордове и всичко свърши тук, това значи, че ти не упражняваш професията музика. А аз не искам това да ми се случва. Не искам по този начин да се самодоказвам. Трябва да има пространство, за да се доказват младите хора.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър