Като гледах Star Wars . Ние живеехме в къща с двор, имах доспехи, обличахме се с децата, биехме се и общо взето аз казвах какво ще стане в играта – кой ще умре, кой ще живее. Било е някаква подсъзнателна режисура май. И после почнах да се занимавам с музика, имах си група в училище. Между четвърти и седми клас…Та, снимах си сам клипове на групата и ги монтирах на две видеа. И в клиповете си слагах кадри от филми , за да не бъдат много тъпи.
На режисьора, разбира се.
Актьорите, целият екип са инструменти на режисьора. В случаите, когато режисьорът е шушумига, всички си правят техния цирк, а той само гледа и ръкопляска. А трябва да е обратното. Той трябва да изисква нещо и когато го получи – светлина, движение, мизансцен, актьорска игра, да е щастлив. Не те да му изнасят представление, а той да одобрява.
Повечето пъти в България по-талантливите актьори режисират. И това определено е по-добре, когато срещу себе си имат пън.
Много често.
Нервирам се, но най-хубавото е , че в тоя бизнес преобладават готини хора. Това много ме кефи. Когато отида на снимки, мога да си говоря с каскадьори, с осветители, всичките са широко скроени симпатични млади и понякога не толкова млади хора. Но по някакъв начин хора, които обичат свободата.
Въпреки че, тази професия е много тежка и тегава. Тия хора имат нещо, което другите хора нямат. А и е хубаво е, че си измисляш някаква реалност и я снимаш. Не съм съжалявал и за миг. Въпреки, че се уморявам.
Като всеки културист, си почивам в залата (смее се). Преди си почивах с приятелски напивания и спане по три дни после. Сега ходя със семейството си и с приятели в къщата ми, която е в Троянския балкан. И пак правя същото, но по-умерено. Там свиря на различни инструменти – имам барабани, китари… Умерено зле свиря на всичко. Така релаксирам.