Валери Милев – под кожата на един режисьор

Валери Милев – под кожата на един режисьор

8 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив

Кога разбра, че ще станеш режисьор?

Като гледах Star Wars . Ние живеехме в къща с двор, имах доспехи, обличахме се с децата, биехме се и общо взето аз казвах какво ще стане в играта – кой ще умре, кой ще живее. Било е някаква подсъзнателна режисура май. И после почнах да се занимавам с музика, имах си група в училище. Между четвърти и седми клас…Та, снимах си сам клипове на групата  и ги монтирах на две видеа. И в клиповете си слагах кадри от филми , за да не бъдат много тъпи.

На кого егото се очаква да е малко по-голямо – това на режисьора или на актьора?

На режисьора, разбира се.

Актьорите, целият екип са инструменти на режисьора. В случаите, когато режисьорът е шушумига, всички си правят техния цирк, а той само гледа и ръкопляска. А трябва да е обратното. Той трябва да изисква нещо и когато го получи – светлина, движение, мизансцен, актьорска игра, да е щастлив. Не те да му изнасят представление, а той да одобрява.

Повечето пъти в България по-талантливите актьори режисират. И това определено е по-добре, когато срещу себе си имат пън.

Въпреки всички неща, които те дразнят във връзка с работата ти, колко пъти ти се случва да си казваш „Добре, че работя това, а не нещо друго“?

Много често.

Нервирам се, но най-хубавото е , че в тоя бизнес преобладават готини хора. Това много ме кефи. Когато отида на снимки, мога да си говоря с каскадьори, с осветители, всичките са широко скроени симпатични млади и понякога не толкова млади хора. Но по някакъв начин хора, които обичат свободата.

Въпреки че, тази професия е много тежка и тегава. Тия хора имат нещо, което другите хора нямат. А и е хубаво е, че си измисляш някаква реалност и я снимаш. Не съм съжалявал и за миг. Въпреки, че се уморявам.

 Как си почиваш?

Като всеки културист, си почивам в залата (смее се). Преди си почивах с приятелски напивания и спане по три дни после. Сега ходя със семейството си и с приятели в къщата ми, която е в Троянския балкан. И пак правя същото, но по-умерено. Там свиря на различни инструменти – имам барабани, китари… Умерено зле свиря на всичко. Така релаксирам.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино