Плаши ли те това, че като, че не се вижда голямото светло бъдеще за българското кино?

Преди много се плашех, но наскоро пак снимах една трагедия и се усетих как след втория снимачен ден пътувах в колата си и си помислих  „Абе, нали децата ми са добре“. Така че, нищо не ме  плаши. Следващият път.

Самият ти гледаш ли филми на ужасите?

Гледам добре направени такива филми.

Децата ти знаят ли какво точно работиш?

Да, знаят, че татко снима филми.

И един ден отивам да взема сина ми от детска градина и той казва на учителката – „татко снима филми, но филми за възрастни, забранени за деца“.

И учителката леко се подсмихна, сигурно си е помислила, че снимам порнофилми.

 Доколко си строг с тях?

Държа ги напълно отворени към света. Всичките ми приятели идват в нас, те ги чуват как говорят, чуват и гадни неща, чуват и добри неща, и по някакъв много странен начин си слагат сами бариера какво да говорят. Никога не са ми се оплакали някъде, че говорят цинизми.

Какво гледат по телевизията?

Гледат каквото пожелаят.

Най-тъжното е, че гледат „Съдби на кръстопът“. И мене сърцето ме стяга.

Но не ги спирам.

 Кога един филм е успешен?

Като направи боксофис, то е повече от ясно. Въпреки, че напоследък такива са филмите по комикси, а аз не мога да ги гледам.

Ако трябва да избираш между европейско кино и филми от боксофиса?

Е, все пак филмите по комикси. Има много хубави европейски филми, но по-голямата част не ги изтърпявам. Може би страдам от биполярно разстройство, не ги издържам, дори ме дразнят. Но аз нямам претенции на някакъв разбирач и кинокритик.