Майка ѝ е Весела. Весела, която срещна дявола. Весела – една от малкото, спасили се от смъртоносната прегръдка на наркотиците. Точно преди две години Интервюто я срещна по повод биографичната ѝ книга „Падение и спасение“, която разказва за битката с дрогата. Днес ще ви запознаем с Валентина. Нейната дъщеря. Тя се оказва най-подходяща да влезе в ролята на майка си, когато режисьорката Яна Титова решава да разкаже историята на лента. „Доза Щастие“ ще излезе на големия екран догодина по същото време, а днес Интервюто представя Валентина Каролева. 

Здравей, Валентина! Напоследък даде много интервюта, свързани с филма, в който се снима. Кой беше въпросът, който чуваше най-често?

Най-често задавания въпрос беше: “Какво е да изиграеш майка си?”, но най-интересното е, че моят искрен отговор всъщност е: “Не знам”, защото аз реших, че ще подходя към майка ми като роля, която ми е поверена и по-скоро изиграх героинята – Весела Тотева.

Ако трябва да сме точни, във филм ти изигра майка си. За да се подготвиш по-добре, с кого изкара повече време – със сценария или в разговори с нея?

Всъщност най-много време изкарах с режисьорката ми, Яна Титова.

Кой е най-важният съвет, който ти даде майка ти?

Мама беше доста обрана откъм съвети. Тя ми каза: “Тук съм. Каквото искаш, питай” и гледаше да не ми се меси прекалено много.

Била си малка, но не чак толкова, когато тя все още е взимала наркотици. Хероин. Имаш ли някакви спомени от този период?

Имам спомени, а най-интересното е, че покрай снимките на филма изплуваха и нови.

Изпитвала ли си страх за майка си тогава, дори подсъзнателно?

Да. Като бях малка мама ми казваше, че е болна и трябва да си сложи лекарството. Винаги ме е било страх, че тази болест може да не изчезне. А когато физически виждах как си “слага” лекарството ме беше най-много страх.

На колко години беше, когато с нея открито говорихте за това?

Мисля че започнахме да го обсъждаме още в ранните ми тийнейджърски години. На около 12-13 вече знаех какво реално е ставало. Знаех и повече за зависимостта й, а и тя никога не се е срамувала и е разказвала открито и пред мен, и пред приятелите си.