Аз работих в едно от изданията на „Сървайвър“. Снимахме в Доминикана и участниците бяха подложени наистина на страхотни изпитания – едното от тях беше липсата на храна. И честно да ти кажа, жените се справяха в пъти по-добре. Мъжете освирепяваха, особено онези, които бяха направили мускулите и масата си във фитнес залите, подкрепяни от различни субстанции. Големи мъже, виждаш, че има накъде да отслабват, а им прималяваше от глад.

Поставени в условия на оцеляване в ниското – там, където не е студено и трябва да се оцелява, гладувайки, жените са по-издръжливи от мъжете. Това съм го забелязал от моите експедиции с женски участия. Аз като съм гладен, освирепявам също. А това с изкуственото напомпване на мускули и маса, за мен е вредно. Това е едно фалшиво самочувствие, защото като се погледнеш пред огледалото си супер, но да го впрегнеш да работи това тяло по начина, по който искаш, не е лесно. Най-успешните бегачи на дълги разстояния са хилки, които като погледнеш, се чудиш от какво живеят. А аз преди дни завърших една таблица за вертикалната ми скорост на движение при изкачване на 7- и 8- хилядници. И се оказа, че катеря между 90 и 130 метра денивелация на час.

Това какво означава в алпинизма?

Означава, че съм много над средното ниво и съм сравним с най-бързите алпинисти, а от активните такива съм сигурно в топ 10. Сега чакам и отговор от французина, който анализира статистиката, защото има и фактори, които трудно се сравняват между отделните катерачи. Не са равнопоставени условията, това все пак не е стадион. Но за себе си заключих, че сега, на 43 съм в златната възраст за височинен алпинизъм.

Сигурно близките ти искат да си в „пенсионна възраст за височинен алпинизъм“.

Не ги и питам, защото никой от близките ми не иска да се чувства несигурен дали ще се върна, или няма да се върна. Те са приели, че съм стигнал дотук, защото ходя и се подлагам на такива изпитания. Фактът, че се завръщам означава, че вече горе-долу съм усвоил технологията за оцеляване. А и големите ми премеждия не са в планините, а тук на ниското – 2013-та – катастрофа с мотор, 2016-та –  катастрофа, в която дори не бях активен участник, просто работех на пътя. Излезе автотехническата и медицинската експертиза и всичко е в наша полза.

Имаше ли изобщо съмнение?

Когато тръгне делото, в един момент може да се окаже, че ти едва ли не си искал да скочиш пред колата.