Когато някой е всичко, което ти не си, въпросите към него са безброй. За високото, за студа, за риска, за болката, за търпението, за умението да оставаш сам със себе си за дълго време, за преследването на целта търпеливо и последователно. Когато се срещаме, все още куца – в резултат от катастрофата, след която като по чудо оцеля преди няколко месеца. По-голям е от мен само няколко години, но имам чувството, че е живял поне 100 преди това, защото как е възможно един 40 и нещо годишен човек да срещне и да победи смъртта няколко пъти?! Ако го питаш обаче, той най-вероятно ще каже, че не е побеждавал смъртта, а просто е изкачвал поредния връх. 

Боян Петров в Интервюто.

Ти си специалист по „оцеляването“, как би дефинирал това понятие? За някои хора оцеляването е битов въпрос, за други – морален, за трети е физическа битка. Как е при теб?

Последните години, откакто катеря най-високите върхове, оцеляването за мен е преди всичко физическо. В планината съм толкова зареден с положителна психическа енергия, че душевното оцеляване въобще не ми е предмет. Никога не изпадам в кризи, драми, депресии. Никога. Просто нямам такъв случай в живота си, в който да съм се чувствал слаб и уязвим. И съм установил, че когато поддържаш здраво силно тяло, това е основната причина душата ти да е добре. Тоест, когато е здраво тялото ти, душата си живее добре вътре.

„Здрав дух в здраво тяло“, нали така беше?

Точно, тоя лаф е много верен, защото има причинно-следствена връзка едното да има нужда от другото и обратно. Разбира се, тялото ако е здраво, но го няма духът да го движи, не можеш да направиш крачките, когато ти е трудно. Виждал съм много силни атлети, които идват по базовите лагери под върховете и те не могат да си задвижат тялото. То е много силно, но заповедта винаги идва от главата.

Кога започна да се грижиш съзнателно за тялото си, защото до 20 то си ни е добре по дефолт?

Явно съм го правил винаги дори несъзнателно, защото никога не съм имал падания на показателите ми по време на тренировка. Като си гледам резултатите отпреди 15 години, те са почти същите като сегашните. Винаги съм ги поддържал на едно високо ниво – нито съм топ бегач, нито съм топ катерач, нито съм в най-високите постижения на спорта, но това, което ме отличава, е постоянството. Стремя се да не редувам върховете с падения. Винаги поддържам едно високо общо ниво. Установих, че лесно се правят рекорди и постижения на младини. При мен сега е въпрос на спортно и творческо дълголетие. След няколко дни ще участвам в класацията „Спортист на годината”. Вече трета година попадам там и съм най-възрастният сред номинираните 10 топ спортиста.

Е, те на 30 се пенсионират.

Да, рядко някои спортове позволяват да останеш по-дълго. Но в алпинизма успехите идват повече от опита, отколкото от физическата сила и експлозивност.

Защо тогава има толкова по-малко жени в алпинизма, ако не е въпрос на сила?

Жените в алпинизма не са равнопоставени с нас, защото се изисква прекалено много мощ. Успешните алпинистки не са слабите момичета с атлетични тела, а повечето са едри жени, които имат маса и мощ. В момента една от топ алпинистките е Тамара Лунгер от Италия – силно момиче, ски бегачка с големи пропорции, силни мускули и благодарение на това се доближава до мъжката физика да оцелява горе в жестоката среда. Защото периодът на лишението, на нямането, на глад е много дълъг. И трябва да имаш откъде да стопиш 10 килограма. Височинният алпинизъм според мен не е за жени, не е и за деца.