Ако сега те върна в онова време, в стартирането на Нова телевизия, какво би направила там и какво не би?

Съвсем в началото на работата си там снимах нощна хроника и една нощ заснехме един наркоман, който беше предозирал в колата си пред телевизията. Викнахме линейка, след това години наред правих рубрика за проблемите на зависимите и знам, че се е излекувал и е продължил напред. Надявам се да съм била от полза и за други с този проблем, но съм виновна спрямо него – намирам това, че изобщо го снимахме, за нередно и непрофесионално. Ако можех да върна времето назад, щях да опитам да бъда по-полезна и да правя още по-малко компромиси със себе си за сметка на онова, което се иска от мен като работа.

Много важен въпрос – защо въпреки всичко още гледаме телевизия?

Защото е приятно. Телевизията си остава най-достъпното развлечение и извън изискванията, които с право имаме към новините, не можем да очакваме от останалото нещо повече от евтино удоволствие. Ако на някого е нужно всяка вечер да се развива, четейки Кант, е хубаво, че за останалите съществува и възможността да не мислиш един-два часа дневно, а нещо да ти „дават“ по телевизията и да си починеш от живота и от самия себе си. И при телевизията, както при всичко останало, отровата е в дозата.

Коя е книгата, с която не би се разделила?

Следващата. Иска ми се винаги да има следваща книга. А ако настояваш да назова една-единствена и най-любима книга, тя ще бъде „9 разказа. Семейство Глас“ на Селинджър. Трябва да ти покажа моя екземпляр и ще видиш колко му личи, че съм го мъкнала  къде ли не в продължение на повече от 30 години. И всеки път, в който я чета разбирам, че преди това не съм я разбирала. Или никога не съм достатъчно пораснала, за да разбера всичко и след няколкото години я виждам като нова книга. Като онази, следващата, която винаги искам да съществува и да ми се чете.

И последно, „На кой му пука за Марс“ или „На кого му пука за Марс“?

(смее се) Както казваше Кембъла: „Безспорно е тежко да се живее без порно“, та хем нямаше как да се закачам с порното в още едно заглавие, хем е много хубаво, че толкова време всички се вълнуват от кой кого. И все пак се надявам достатъчно читатели да намират в книгата нещо повече  от повод да си припомнят отличните си оценки по български в училище.

Рубриката „Кое е това момиче“ е осъществена с подкрепата на „Кристал Вижън“.