Да, аз забелязвам, че и тук хората вече започнаха да отглеждат в градините си и много цветя, не само неща, които стават за ядене.

Не е задължително дори да имаш градина – балконът е напълно достатъчен. Аз например, за да видя дали всичко, което чета, е реално, а не е само маркетинг, съм отглеждала на балкона си репички, марули, пресен лук, мащерка, чери домати, тиквички и какво ли още не. Тиквичките са прекрасни, пускат красиви жълти цветове, увиват се, като цвете са. А ако аз го мога, без да съм никакъв специалист, без никаква предварителна подготовка, значи всеки го може. Това всъщност е целта на ядливата и естетически красива градина.

Знаеш ли, миналата година пред блока на родителите ми, около едно дърво точно пред входа, майка и дъщеря засадиха няколко цветя и започнаха да се грижат за тях. Вдъхновени от тях, на следващата седмица роднините ми пък прекопаха и засяха пространството зад входа. След няколко дни съседите от другия вход направиха същото. Сега, година по-късно, от 6 входа само един не се е погрижил за мястото отпред. Беше нещо като „предай нататък“.

Някой ще го досрамее и там ще засади нещо, повярвай ми. На много малко растения трябва денонощно да им баеш и не отнема много време. Дори е приятно.

Ти кога реши да подкрепиш този Guerilla Gardening Day?

Съвсем скоро. Гледах един репортаж по телевизията за Рон Финли – много известен guerilla gardener от Лос Анджелис, който се грижи за общински парцел и отглежда някаква невероятна зеленчукова градина, с която изхранва бедните в квартала. Той е професионалист, разбира се и трябва да признаем, че му се получава страхотно. Но пък аз реших, че щом има интерес да се пусне този репортаж, значи може би е време да се сложи началото на тази инициатива и тук.

Или да разберем, че никой няма да засади градинката пред блока ни, ако ние не го направим.

Никой не ни е длъжен. Някой идва ли вкъщи да ти изпере дрехите или някой от общината – да ти измете пода? Както си го направиш, така ще е.

А ти къде ще засееш цветя на първи май?

Ние работим близо летището, на едно отдалечено място и на път за там има едно кръгово, през което всеки ден минават хиляди коли. В средата му всичко е бетонирано, защо – не е ясно. Но пък с времето бетонът започна да се пропуква и се видя, че под него има пръст. Така че на първи май ние ще отидем и ще посеем в тези пукнатини слънчогледи.

Кога ще порасне този слънчоглед?

След два месеца. Това е декоративен слънчоглед, само за красота. Все повече млади хора искат да се занимават с това, не защото е модерно, а защото им носи удоволствие и е красиво. Традицията на този ден е да се посеят семенца някъде, откъдето минаваш всеки ден или ти е любимо място. Да направиш добро за всички и за себе си, без да чакаш отплата. Пък и когато се занимаваш с растения, дори през малка част от деня, не може да си лош човек, нали?

Интервюто подозира, че на 1 май не работите, така че, ако сте ентусиасти – получавате едно безплатно пакетче семена от Боряна. Повече подробности – ТУК.