Боряна Михайлова, предай нататък!

Ако на 1 май забележите хора, които садят цветя около блока ви, на улицата, между пътните платна, на онова кръгово около, което минавате всеки ден, да знаете - не отбелязват деня на труда. Отбелязват факта, че ако ние не се постараем пространството около нас да е по-красиво, никой друг друг няма да го направи.

28 април ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 10'

Боряна Михайлова, предай нататък!

28 април ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Боряна има 30 орхидеи вкъщи, отглеждала е на балкона си чери домати, репички, тиквички, лук и изобщо – всичко необходимо за една добра салата. Твърди, че е лесно и че самата тя не е специалист в градинарството, нищо че растенията са семеен бизнес от години. Преди няколко дни гледа репортаж по телевизията за Рон Финли (ще прочетете в текста) и това я вдъхновява да ни разкаже повече за Guerilla Gardening Day, както и малко по-малко буквално да посее основите около себе си. И около нас.

Интервюто представя Боряна Михайлова.

Разкажи ми повече за Guerilla Gardening Day!

Guerilla Gardening Day е международен ден, в който се отбелязва т.нар. социално градинарство. Американците са го нарекли така – оттам е тръгнало това социално движение през 60-те и 70-те години на миналия век, но много бързо се е разпространило и в Европа. Това е провокация към обществото, към властта, към хората, които зарязват имотите си и не се грижат за тях; към тези, които не обръщат внимание на общите пространства, които са на всички, но всъщност са на никой. Тази инициатива е израз на силата, която имаме да направим нещата около нас по-красиви и по-смислени. Има такива запалени професионалисти и любители, които на този ден сеят най-вече семенца от слънчоглед на закътани градски изоставени кътчета, покрай които минават много хора. Така в един момент цветята поникват и хората започват да ги забелязват, вдигат си главите от телефоните, спират, слизат от колите си. Това е вид аларма, която ни разтърсва, за да ни напомни, че пространствата около нас могат да изглеждат по друг, по-добър начин.

Спомена слънчоглед. Защо точно той? Лесно ли се „гледа“?

Да, лесно се гледа. Е, ако има нужда, трябва от време на време да му  наливаш по чаша вода, но нищо по-сериозно. Разбира се, има и хора, доста по-сериозно приели този ден. Садят цветя на шосета, на острови между улици отглеждат зеленчуци, достигат върхове в градинарството с постиженията си. В началото на това движение Калифорнийският университет купува земи, за да строи. Нещо обаче се обърква, те изоставят терена и той започва да пустее. Тогава на това място двама ентусиасти започват да садят цветя, да отглеждат зеленчуци, да култивират терена. Това днес е People’s park – централният парк в Бъркли. С времето хората са си извоювали този терен да бъде общото им социално пространство. Така че тази инициатива може да добива и огромни размери.

Ти как разбра за нея?

Аз съм завършила икономика и по образование нямам общо с нищо зелено, за съжаление. Семейството ми обаче има фабрика за торове и след няколко години, прекарани във Франция, се върнах, за да се включа в семейния бизнес. Тогава майка ми се беше заела да проповядва използването вкъщи на хоби торове за стайните растения.

Какво значи „хоби торове”?

За домашно ползване са, не за големи градини, фермери и т.н. В началото ние с брат ми започнахме да се занимаваме със семена и торфове. После той се включи при родителите ми, в „големия“ бизнес, а пък аз се закопах в цветята, в семената, в т.нар. „хоби“. И в един момент осъзнах, че това, че познаваш артикулния код на пакетчето със семена за домати, по никакъв начин не ти дава знания за доматите. Това че им лепваш вносителски стикер, не обяснява продукта. И така колкото и реклама да правиш, ако няма кой да те посъветва, рекламата не е добра, не работи. И започнах да чета, да се интересувам повече. Тогава ми направи впечатление, че в сайтовете тук има информация само за професионалисти – фермери и т.н. И ако си млад човек, който се интересува, не можеш да научиш нищо. С дизайнерите на опаковките решихме да правим максимално обогатени опаковки на български с кодове, съвети и т.н. Започнах да превеждам, да разказвам, да правя смешни, но все пак обяснителни видеа в YouTube и за три години видях, че хората започнаха да се интересуват, да питат, да има отзвук. Започнах и да пиша в нашия сайт, защото разбрах, че този бизнес не е просто да продадеш едни семена, а да продадеш една мечта.

Да, аз забелязвам, че и тук хората вече започнаха да отглеждат в градините си и много цветя, не само неща, които стават за ядене.

Не е задължително дори да имаш градина – балконът е напълно достатъчен. Аз например, за да видя дали всичко, което чета, е реално, а не е само маркетинг, съм отглеждала на балкона си репички, марули, пресен лук, мащерка, чери домати, тиквички и какво ли още не. Тиквичките са прекрасни, пускат красиви жълти цветове, увиват се, като цвете са. А ако аз го мога, без да съм никакъв специалист, без никаква предварителна подготовка, значи всеки го може. Това всъщност е целта на ядливата и естетически красива градина.

Знаеш ли, миналата година пред блока на родителите ми, около едно дърво точно пред входа, майка и дъщеря засадиха няколко цветя и започнаха да се грижат за тях. Вдъхновени от тях, на следващата седмица роднините ми пък прекопаха и засяха пространството зад входа. След няколко дни съседите от другия вход направиха същото. Сега, година по-късно, от 6 входа само един не се е погрижил за мястото отпред. Беше нещо като „предай нататък“.

Някой ще го досрамее и там ще засади нещо, повярвай ми. На много малко растения трябва денонощно да им баеш и не отнема много време. Дори е приятно.

Ти кога реши да подкрепиш този Guerilla Gardening Day?

Съвсем скоро. Гледах един репортаж по телевизията за Рон Финли – много известен guerilla gardener от Лос Анджелис, който се грижи за общински парцел и отглежда някаква невероятна зеленчукова градина, с която изхранва бедните в квартала. Той е професионалист, разбира се и трябва да признаем, че му се получава страхотно. Но пък аз реших, че щом има интерес да се пусне този репортаж, значи може би е време да се сложи началото на тази инициатива и тук.

Или да разберем, че никой няма да засади градинката пред блока ни, ако ние не го направим.

Никой не ни е длъжен. Някой идва ли вкъщи да ти изпере дрехите или някой от общината – да ти измете пода? Както си го направиш, така ще е.

А ти къде ще засееш цветя на първи май?

Ние работим близо летището, на едно отдалечено място и на път за там има едно кръгово, през което всеки ден минават хиляди коли. В средата му всичко е бетонирано, защо – не е ясно. Но пък с времето бетонът започна да се пропуква и се видя, че под него има пръст. Така че на първи май ние ще отидем и ще посеем в тези пукнатини слънчогледи.

Кога ще порасне този слънчоглед?

След два месеца. Това е декоративен слънчоглед, само за красота. Все повече млади хора искат да се занимават с това, не защото е модерно, а защото им носи удоволствие и е красиво. Традицията на този ден е да се посеят семенца някъде, откъдето минаваш всеки ден или ти е любимо място. Да направиш добро за всички и за себе си, без да чакаш отплата. Пък и когато се занимаваш с растения, дори през малка част от деня, не може да си лош човек, нали?

Интервюто подозира, че на 1 май не работите, така че, ако сте ентусиасти – получавате едно безплатно пакетче семена от Боряна. Повече подробности – ТУК. 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър