С какво днешният главен архитект на София се различава от предишния според теб?

Ерата Петър Диков е период, за който предпочитам да забравя, въпреки че последствията ще търпим още десетки години. Засега арх. Здравко Здравков изглежда като пълна противоположност на Диков и по отношение на комуникацията с гражданите и неправителствените организации, и по отношение на приоритетите, които си поставя. Многократно Здравков заяви, че превръщането на София в град за хората е неговата цел и мога само да го поздравя за това. Смятам обаче, че му липсва достатъчно смелост, за да бъде не просто говорител на нуждата от сериозни промени в града ни, но и техен главен инициатор и изпълнител. 

До кого най-често достига гласът на “Спаси София”? Изобщо има ли смисъл от цялото ни възмущение и оплаквания?

Разбира се, че има. Това да бъдем будни и активни граждани, непримирими с безобразията, които се случват в нашия град, трябва да бъде цел на всеки един от нас. “Спаси София” е не просто генератор, но и усилвател на обществените идеи и недоволство и ние допринасяме те да бъдат чути от съответните институции. И макар и по-скоро рядко, реакция все пак има, а усилията си струват. 

Как един обикновен човек, а не организация като вас, трябва да се бори за правата на града си – за дупките на улицата, за мръсния въздух, който идва от горящия гуми съсед, за да се топли през зимата и т.н.?

Най-важното е да не се отказва. Институциите разчитат точно на това – винаги първоначалният, а често и многото последващи контакти, целят просто да те откажат, да те отчаят, да те накарат да смяташ, че нищо няма смисъл и нищо няма да се оправи. Само че моята, а и не само, практика показва, че начинът да се бориш за правата си е като не се отказваш. Постоянството винаги бива възнаградено. Моят съвет е да не спираме да тормозим институциите, да не спираме да изискваме най-доброто и да им търсим отговорност тогава, когато не се справят. Запалете им телефоните, задръстете им и-мейла, покажете им кой в крайна сметка им плаща заплатите!

Колко софиянци, осъдили общината, познаваш?

Ние самите успешно сме осъждали общината, заради отказ да предостави обществена информация. Не е рядко и други хора да успяват, но е факт че не си търсим правата достатъчно настоятелно, включително и чрез съд. От друга страна, разбирам защо съдът като институция не се ползва с особено доверие и защо повечето хора предпочитат да търсят други начини. 

Ако аз или ти не си свършим работата добре, предполагам, ще бъдем уволнени от хората, за които работим, или няма да ни се плати, в най-добрия случай. Как работи това в Столична община? Познаваш ли много уволнени или фирми, които не са получили възнаграждението си?

Напълно си права. Но за съжаление няма подобно разбиране в Столична община. Обикновено глоби се налагат едва след като граждани, неправителствени организации или медии вдигнат шум. Администрацията многократно е доказала, че не е проактивна в търсенето на собствения си и на софиянци интерес. Уволнени служители има, но това е нормално. Проблемът е, че големите проводници на корупция и далавери обикновено дори да бъдат уволнени, после не стават клиенти на прокуратурата.

Кога вие от “Спаси София” си казвате: „Няма смисъл, все по-зле става”?

Никога. Имаме огромния късмет в екипа да сме все хора, които не се отказват. Понякога се налага да забавим даден проект, но не си позволяваме да се отчайваме и да се отказваме. Имали сме много трудни моменти и сме изпадали в безизходица, но обикновено винаги поне един от нас е гласът на разума и ни вкарва отново в релси.