За столицата, дупките ѝ, дупките в управлението ѝ, презасторяването ѝ, съсипването и спасяването ѝ, силата на социалните мрежи във всичко това и колко всъщност е важно да можем и "офлайн". За София, която обичаме.
„Спаси София“ е проект, „роден“ преди малко повече от две години, с хиляди поддръжници в социалните мрежи, но и силно работещ офлайн. Преди три седмици видяхме представителите му заедно със стотици софиянци пред Министерски съвет, протестиращи срещу управлението на столицата. Мотивите на този протест бяха силно аргументирани от организаторите му, както и всички искания, които често отправят от страницата си. Често, заедно с похвалите, отнасят и по някое: „Големи сте хейтъри, нищо хубаво ли не виждате в София!?“. Заради това и всичко гореизборено Интервюто покани представител на „Спаси София“ и му зададе няколко въпроса.
Интервюто представя Борис Бонев от „Спаси София“.
“Спаси София” възникна в началото на 2015 г. Тя беше естествено продължение на наша предишна инициатива – “Спаси метрото”, която имаше за цел да пребори строящата се в момента трета линия на метрото, първоначално планирана като скоростен трамвай и да бъде изпълнена като истинско, подземно, висококапацитетно метро. Нашите интереси обаче винаги са били по-всеобхватни и “Спаси София” беше логичната следваща стъпка, за да може да работим и по други проблеми на София, а не само за метросистемата.
От некомпетентни, незаинтересовани управници, които не умеят да решават системните проблеми на града. Ние самите пък трябва да се спасим от често пасивното ни отношение към София и да бъдем много по-активни, изискващи и с високи критерии към средата, в която живеем.
Социалните мрежи през последните години се доказаха като медии с власт, по-силна дори от традиционните. Те са един лесен и достъпен начин да комуникираш с хиляди хора без цензура, да се бориш за идеи, да организираш кампании, инициативи, протести… Споделянията и харесванията във Фейсбук не са просто виртуални аплодисменти – те са барометър, който и традиционни медии, и администрация, и власт следят много внимателно, за да знаят кога, къде и как ще се наложи да реагират. Именно благодарение на публикации във Фейсбук фирми бяха глобени за некачествени ремонти, оставки бяха дадени, а политики – променяни. Важно е обаче, когато се налага, да може да се борим за идеите си и офлайн, защото е факт, че социалните мрежи направиха доста хора мързеливи при отстояването на позицията им. Свикнахме харесването във Фейсбук да е достатъчна проява на гражданска позиция и отговорност, а то не е.
Основните проблеми на София са неактивната и вечно оправдаваща се администрация, липсата на стремеж всичко да се прави качествено, устойчиво и с мисъл, както и политическа класа, която повече се интересува от партийните си интриги и оцеляване, отколкото от добруването на жителите на София. Всъщност точно тези три проблема водят до всички останали, които не можем да решим с години – некачествените ремонти, замърсяването, презастрояването, лошият градски транспорт, унищожаването на паметниците на културата и т.н.
Със сигурност повишаването цената на билета за градския транспорт на 1,60 лв. без каквато и да е била икономическа обосновка е една от най-сериозните допуснати грешки. Няма как да пропусна и некачествените ремонти, въпреки че това е градска болест, която ни преследва от години. Съществен проблем е и липсата на разбиране за това колко е важно градската среда да бъде безопасна, естетична и устойчива.
Комбинация и от двете, но най-вече грешките се дължат на факта, че градът ни се управлява от хора, които не обичат София, нямат домакинско отношение към нея и не ги интересува дали като граждани ще имаме с какво да се гордеем. Общинската администрация е пълна с калинки, които прекарват голяма част от времето си да търсят оправдание защо да не вършат задълженията си, вместо да решават проблемите на хората.
Не строежът на нови сгради е проблем, а по какъв начин те се вписват в заобикалящата ги среда, както и какъв е капацитетът на инфраструктурата, за да ги поеме. Въпреки че от години се говори за това, че София трябва да се развива на север, до този момент не е направено нищо, за да може желанието за имотни инвестиции да се премести натам. Напротив, продължава сериозното уплътняване на южните и източните квартали на София, а това води след себе си до сериозно напрежение сред живущите в тях. Отговорност на общината е да регулира целия този процес, да инициира затварянето на всякакви пробойни в нормативната уредба и да намери баланс, гарантиращ в максимална степен интереса на обществото.