Бойко Кръстанов – едно добро момче?

Бойко Кръстанов – едно добро момче?

7 септември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

До каква степен суетата е част от работата ти? Днес колко време ти отне да се облечеш преди да излезеш?

Не мисля, че суетата е част от работата ми. Не би трябвало да е, ако си актьор.

Това е професия, която изисква да бъдеш максимално честен.

Неизбежно е, ровейки в себе си, да намериш неща, които не харесваш. Които и другите няма да харесат. Трябва да го преглътнеш. Виж, извън работата съм суетен. Както казва Оскар Уайлд: “Само повърхностните хора не съдят по външния вид“.

Какво не може да си позволява един актьор?

Да е суетен. Да е ограничен. Да е в комфортната си зона дълго. Да няма предизвикателства. Да не маха плевелите.

Какво отказваш? Защо отказа на „Биг Брадър“ например?

Не съм много ок с тези формати като цяло и ако бях приел, щях да съм от тези хора, които говорят едно, а пък правят друго. Защото много съм говорил срещу тези предавания. И сега при малко повече пари да се съглася да правя мисии, да пукам балони от задниците на други хора… Абе страх ме е да не се изложа. Май не съм толкова дебелокож. Има хора, които са си ок с това. Ходят си там, спят си по два месеца и са си добре. В началото, като ми предложиха, мислех, че мога да си взема някакви книги и да си чета вътре и така да мине времето. Но се оказа, че това е против правилата. Номерът е да взаимодействаш с хората. Това за „Биг Брадър“. А иначе – сега ми е кеф, че съм на свободна практика и мога да избирам. Отказвам текстове, които не ми харесват и работа с режисьори, които не мисля, че ще ми дадат нещо полезно. Но предпочитам да имам работа, ако е възможност.

Върхът в работата на един актьор в България къде е?

Да се отворим към други пазари, така мисля аз.

Ти имаш агент в Лондон, нали?

Да, през него направих кастинга за ирландския сериал.

Какво каза агентът ти, когато разбра, че искаш да прекратиш работата си в сериала?

Разбра ме, макар че всяка седмица и на нея си влизаха някакви проценти в сметката. Но така или иначе го направихме, за да съм имал някаква чужда продукция и името ми да се завърти. И това се случи.

Лесно ли запомниха името ти колегите там?

Да, аз първо се представях като Боби, за да им е по-лесно. Обаче се оказа, че в Дъблин имената се съкращават на „ко“. Деклан е Деко, например, всички са на “-ко“ накрая. Така че Бойко си им беше супер.

Има ли разлика в снимането на един сериал там и тук?

Да. Разликата е в огромния професионализъм на хората, на всеки един замесен в продукцията. Там. А тя не беше някаква грандиозна продукция. Дори не очаквах да е така. До най-малките детайли бяха подготвени, знаещи, всички бяха чели сценария, обсъдено е с режисьора всяко малко нещо. А най-важното – виждахме се с него и правехме репетиция преди снимки. Тук това никога не се случва. Тук освен, че се снима направо, най-често се сменя текста в движение. Тотално. Сценаристите не присъстват и то става мазало. За един час не просто трябва да заснемеш сцената, а да я пренапишеш, да я постави режисьорът, да пробваш за единия или двата дубъла, които имаш, нещо да проведеш. Там сценаристите бяха на терен и ако има нещо за промяна, те го правят. И ако нещо се промени крайно, следващите епизоди се пренаписват целите. А в „Под прикритие“ се смени нещо в един от епизодите, което трябваше да има последствия до края, но те не промениха нищо. Тук малко си играем на кино.

Харесваш ли се в “Под прикритие”?

Аз никога не съм напълно доволен. Най-добрата ми роля винаги ще е следващата. Можеше да бъде много по-добър моят герой. Аз като цяло бих го написал по различен начин. Естествено, че имам забележки към себе си.

Кога най-много си се срамувал от себе си?

Не е свързано с работата. Вчера се сетих за най-срамното нещо, което съм правил. Бях малък – първи или втори курс в Академията и си загубих всичките пари в едно казино. И звъннах в 1 часа през нощта на дядо ми да ми даде сто лева. Ужас! Той тогава много се притесни, пита ме дали някой не ме преследва и такива неща… Даде ми парите. Той беше най-добрият човек на света, мир на праха му. От този момент много ме е срам.

А да изиграеш нещо, срам ли те е?

Ако ми хареса текста и режисьора, нямам проблеми да играя нещо, което не съм аз или е против убежденията ми. Мога да играя комунист, няма проблем.

А гол можеш ли да играеш?

Да, ако е хубав текстът и продукцията е добра.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър