Той е от онези актьори, които пораснаха пред очите ни в „Стъклен дом“. Ако следиш само телевизионните му изяви, ще знаеш, че след това „направи“ перфектно още едно добро момче – полицаят Ерол в „Под прикритие“. Ако обаче го гледаш и в театъра, ще знаеш, че там може дори повече. Ролята във „Възвишение“ му донесе „Аскеер“ и то само няколко години след дебюта му на голяма сцена с „Ангели в Америка“. Преди две години отново го избраха за полицай. В ирландския сериал „Red Rock“. Там обаче му се стори тясно и след сезон и половина в кожата на хърватско ченге, отново е на софийска земя и сцена. Изглежда така сякаш никога не му е липсвало самочувствие. Дори в онзи плах дебют в „Ангели в Америка“, (защото някои го помним много добре). Прилича на човек, който може да си поема дъх. И на актьор, който спокойно може да изиграе психопата. Въпреки ангелското си лице. Това обаче предстои да видим.

Бойко Кръстанов в Интервюто.

Направи ми впечатление, че тук медиите като че ли не обърнаха достатъчно внимание на ролята ти в ирландския сериал „Red Rock“, а тя изобщо не беше малка. Поживя доста време в Дъблин, нали?

На мен ми се стори доста дълго време, да. Повече от година, година и нещо. Беше си преживяване. Те продължават да го снимат сериала, вече трети сезон.

Ти започна още в първи сезон, нали?

Да, и малко от втори.

Какъв беше сериалът?

Става дума за полицейски участък в измислен град – Ред Рок се наричаше, и моят герой беше хърватски полицай. Не знам защо от целия участък, пълен с ирландци, бяха решили да има хърватин и този хърватин бях аз.

Защо се отказа, звучи като готина роля?

Сам поисках да се върна.

Убихте ли го твоя герой?

Не, преди това бяха умрели доста полицаи и те решиха, че не могат да го „убият“ и него. А преди това, преди още да говорим за напускане, героят ми беше получил един удар в главата и те решиха, че в следствие на този удар ще развие проблеми и ще стане негоден за служба. Като си полицай има три варианта – или да си с патрулката, или да си на улицата патрул или да пишеш рипорти в участъка. И те му казаха, че не може да излиза на улицата с тази трамва и ще трябва да пише рипорти. Това обаче му се стори адски скучно и той напусна, върна се в Хърватска.

Колко скоро след това съжали за това решение?

(смее се) Мислил съм си го, но не съжалявам като цяло.

Искам да ми се случват и други неща, а този сериал беше доста ангажиращ и поемаше цялото ми време, не можех да правя нищо друго.

А и не беше мечтата на живота ми. Направих го с цел да го имам  в CV-то си. Купиха го BBC, Amazon Prime го излъчват в САЩ, гледат го агенти и кастинг-режисьори. И се надявам това да е стъпка нагоре.

Как беше животът в Дъблин? Това определено не е град, в който да умреш от скука?

Аз не бях живял на друго място преди. Променя ти се цялото ежедневие и в следствие на това и ти като човек се променяш много. А и фактът, че не можеш да комуникираш с хората на родния ти език е адски ограничаващ. Аз нямам проблем с езика, но все пак не мога да говоря с някого на английски 30 минути за филм, който съм гледал предната вечер, без да позаеквам малко. В началото нямах и лаптоп, само един шкаф и един прозорец в стаята. Четях страшно много. Като можеш да се срещаш само с колеги  от сериала е много странно. А и те все пак си имаха и друг живот, не могат да се виждат само с теб. Но пък всички бяха адски готини хора. Изобщо ирландците са много симпатични.

А кой беше последният филм, за който ти се искаше да говориш 30 минути и защо?

О, много са, не знам. Аз гледам доста. „Lobster“ особено ме впечатли, след това изгледах и другите филми на същия режисьор. Препоръчвам горещо, много е интересен. Йоргос нещо си… Не знам как му се произнася второто име.