Няма да ви разказвам нищо за Doglar, защото малко по-надолу Биляна го е направила вместо мен. Факт е обаче, че информацията за тази апликация, ме накара да разгледам по-подробно профила на една от авторките ѝ във Фейсбук. Оказа се, че Биляна не е само изключително чаровна и много фотогенична, тя е от онези хора, които някак си правят по много неща наведнъж и при това ги правят добре. Освен, че разхожда кучето си и му търси зверски красив мъжки булдог за партньор, тя е пр, редактор и отскоро създател на апликации. Отгоре на всичко не я мързи да отговаря на въпроси, така че останалото ще научите в най-дребни детайли от самата нея.

Представям ви Биляна Славейкова.

Спомняш ли си момента, в който в главата ти се роди Doglar?

Допреди няколко месеца Doglar нямаше място в главата ми като завършена идея, беше просто подхвърляния пред приятели в стил “колко щеше да е готино, ако можеше…”. Тази пролет обаче се срещнах с партньорката ми Поли Дешева, която искаше да създаде приложение, в което да намираш кучета, с които да размножаваш своето. Това е едно от онези запознанства, които ако бяхме във филм, за фон щеше да звучи яко парче, да гръмнат фанфари и всичко да мине на каданс. Бързо се напаснахме и събрахме двете идеи в това, което после започнахме да наричаме Doglar. Надявам се да сме направили своя Волтрон, нещо по-голямо от всяка от нас поотделно. Иначе наскоро открих снимка от idea challenge, в който съм се включила точно преди година, когато на хвърчащо листче съм написала, че искам да направя интернет платформа за дейтинг на кучета, за да има повече щастливи любимци и никакви самотни разходки. Крайната цел е все така същата!

Колко време беше нужно да се осъществи и какво се оказа най-трудно?

Работим много активно от ден първи, който беше някъде през април. Според мен в този тип проекти най-трудното е да си повярваш, че можеш да го направиш и че дори да не живееш в Silicon Valley, това може да се окаже следващото голямо нещо. И да го работиш като такова, без да се оправдаваш, че видиш ли, си в България, беден и онеправдан си и на големия лош свят не му пука за теб. С такъв тип проекти е като във връзките – заговориш ли за края, значи краят вече е настъпил, понякога трябва да се хвърлиш без exit стратегия, да дадеш всичко от себе си – пък каквото стане. За техническата част партньор ни стана софтуерното студио Digimark, където момчетата кодят с пълна пара.

Има ли на други места по света подобна апликация?

Има изключително много приложения за кучета – от такова, с което да му избереш име, през такова, което да ти каже как да го подстрижеш, до по-сериозни – за осиновяване на кучета от приюти или пък други, които намират надеждни хора, които да гледат домашния ти любимец, докато пътуваш. Колкото до нас – надявам се да сме намерили парченцето, с което да бъдем уникални, без да живея с идеята, че сме открили топлата вода и няма да има с кого да се “състезаваме“. Целта ни е освен базовите неща, които покриваме в момента, а именно да намираш с кого да разхождаш кучето си и правилната половинка за него, да надградим с малко по-обществено важни функции. Да имаш платформа да алармираш другите стопани за отрова или друга опасност в някоя от местните градинки например. Надяваме се да си партнираме с организации, с които ценностите и целите ни са в синхрон, за да постигаме повече резултати заедно и да сме от максимална полза за общността на кучкарите.

Обясни ни малко по-подробно апликацията. Освен породата и пола на кучето, с което ще събереш твоето, разбираш ли нещо и за стопанина?

Да, виждаш снимка на стопанина и негова базова информация – пол, възраст, интереси… Смятаме го за особено важно, защото кучето, което си видял, може много да ти допада, но стопанинът по една или друга причина или пък чисто първосигнално – не. В  контакт могат да влизат само хора, проявили взаимен интерес. Последното е с цел ограничаване на спама и острото навлизане в личното пространство – нещо, което на всички ни е доста досадно.

Как мислиш – какво е по-лесно да събереш – хора или кучета?

Опитвала съм се да правя паралел между социалната динамика на кучетата в парка и хората в баровете. Истината е, че е доста подобно. Дори оттам дойде един глагол “лабрадорствам”, който ако някога си виждала лабрадор в парка, със сигурност разбираш на първо четене. Той е много енергичен, хаотичен и прескача от едно на друго куче за отрицателно време. Все пак смятам, че по-лесно се събират кучета – първосигнални са, искрени и най-важното – нямат предразсъдъци. Иначе на ниво парковите общности както кучетата събират хората, така и обратното. Вървят си в комплект.

Не се ли предполага, че след като имаш куче, не ти трябва друга компания?

Отправната точка за мен тук е друга – дали кучето ти има нужда от друга компания освен теб. За да бъде спокойно, да не развива агресивно поведение и най-общо казано – за да е щастливо, не е достатъчно просто да го оставяш да се качва на дивана в хола, то трябва да е добре социализирано. Колкото до теб – винаги е забавно да си поговориш с някого в същия филм като теб, да си мерите “белите”, пък и да се изфукаш с някой и друг научен трик.

Какво всъщност е твоето куче?

Моето куче е женски френски булдог на 1 година, казва се Прешъс. Кръстих я на парче на Depeche, а не на “нещо” от Властелина – това го повтарям като грамофонна плоча. Преди него отглеждах друг булдог – Хърби (Хенкок), мъжки. И в двата случая разбрах колко е важно за характера и спокойствието на кучето да бъде максимално социализирано. При Прешъс първите разходките започнаха почти през зимата, заради което бяха доста кратки и не срещаше много кучета. Същевременно живееше с котка и постоянно беше център на внимание при събиранията ми с приятели. Ето защо стана изключително контактна с хора, обожава котки, но има проблем със социализирането с други кучета по паркове. Надявам се Doglar да й реши проблема.

Какви са личните ти изисквания към компанията, с която ще споделяш разходките си? Ти какви хора и какви кучета би потърсила в тази апликация?

Иска ми се да се срещам с хора с други френски булдози, но със сигурност не бих търсила само такива. Ще ме заинтригуват и по-рядко срещаните у нас породи. Колкото до хората, силно казано е да имам някакъв критерий – искрено вярвам, пък и опитът ми го доказва, че когато си dog person, поначало си добър, разбран и позитивен човек, някак тези качества вървят в пакет с любовта към животните.

Колко хора вече търсят компания чрез Doglar?

Дотук пререгистриралите се за бета-версията от София са над 600.

Кои са най-досадните собственици на кучета? Ама честно.

Според мен момичетата с джобните кученца в заведенията. Все пак не е аксесоар, а домашен любимец, да се държим с него като с такъв. И не толкова, че са досадни, защото тях почти не ги срещаш по парковете, колкото самият профил ме притеснява.

Може би още не си на тази вълна, но като майка на две малки деца съм длъжна да попитам – не ти ли е хрумвало да направиш подобна апликация за хора с деца (гарантирам ти успех)?

Ха-ха. Както се казва – на кой каквото му е на главата. Звучи като идея с много потенциал, предвид че майките са най-силната и мотивирана общност, за която мога да се сетя. Иначе минавайки покрай Докторската градина, си мисля, че майките са по-организирани от организираната престъпност, а всяка от тях е двайсет многофункционални, ала сама по себе си.

Какво мисли твоето куче за тази апликация?

Едно от смешните неща, които правя, като се разлигавя в повече, е да дублирам кучето. Ако тя говореше, щеше да е голямо мрънкало, леко цинична и да има френско “р”, последното по очевидни причини. Така че би трябва да е нещо от типа на: “Е, вррреме беше, писнA ми да те чакам…”

Как ще обясниш на 70-годишен човек какво е Doglar ?

Седянка, ама хората си водят кучетата за по-весело.

Обикновено кучетата и техните стопани в един момент започват да си приличат. Така ли е с теб и твоето куче? Личи ли си, че сте „заедно“?

Искрено се надявам това да е мит. Или ако не, то поне  кучето ми да заприлича на мен, а не аз на френски булдог. Иначе приятелите ми твърдят, че имам единствения кльощав булдог и едва ли не тя се развивала по мой модел. Още расте, ще видим накрая.

Чувала съм за много връзки, родили се по време на кучешки разходки? На теб случвало ли ти се е?

Сещаш ли се за Роджър и Анита от 101 далматинци, които се запознаха именно покрай кучетата? Иначе със сигурност има и реални истории. Да не говорим, че когато си с куче, то е постоянен хем магнит, хем добър повод хората да те заговарят. Затова и имам няколко приятели, които постоянно напират да ми разхождат кучето. За мен това другият човек да има куче или поне да е dog person, е гигантска червена точка.

Каква порода куче има „идеалният“ мъж?

Ваймаранер или унгарска визла.

Какво правиш, когато не разхождаш кучето си?

Главен редактор съм на goguide.bg, с най-добрия ми приятел Teo Чепилов имаме малка ПР агенция и работим с Ъпсурт и още няколко готини бг артисти, до неотдавна се занимавах с концерти с класическа музика за деца… Винаги съм с дълга TO DO листа, но правя само неща, които смятам за смислени в дългосрочен план. Ще си позволя да цитирам Хазарта, който казва, че „ако искаш незабавно да видиш резултатите от труда си, мий чинии”.

Разбирам, че Doglar не е единственото ти занимание. Кога ще оставиш всичко останало и просто ще започнеш да харчиш милионите от апликацията?

Когато мога да напиша две-три книги с историите на хората и кучетата, които Doglar събере.

Бета-версията за iOS ще може да се изтегли от http://www.doglar.me/ и App Store до дни (можеш да си заявиш покана в сайта в момента), а следваща версия с допълнителни функционалности ще има и за Android през септември.