От какво те е страх?

Ако дефинирам в себе си страх, вече почти веднага си изграждам стратегия за него. За справяне. Имах страх от дълбоката вода – започнах да карам сърф и кайт. Имах страх от това да не се парализирам от МС – предизвиках се и седнах на инвалидна количка и се опитах да живея така 24 часа. Имах страх и от смъртта… Последните три месеца се сблъсках с нея три пъти. В един ден загубих майка ми и най-добрия ми приятел. Бях до майка до последния й миг, преди да отлети пред очите ми. Два часа по-късно разбрах за него. Той си отиде от разкъсване на аортата, на хирургичната маса. Внезапно. Месец след всичко това оперираха сърцето ми. Трябваше да се смени клапа на аортата. Сърцето ми беше спряно за няколко часа. Съвпаденията няма да ги коментирам, но истината е, че това, което се случи с моя приятел, спаси моя живот. А всичко заедно премести гледната ми точка. Отново.

И така… Срещнах се със смъртта очи в очи. Бях много близо до нея и тя до мен. И не говоря само за смъртта на другите, а и за моята смърт. Вече и от нея не ме е страх. Тя е много реален, важен и магичен момент от живота. Също толкова, колкото и раждането. Добре е да я приемем и да не се страхуваме. Да живеем не въпреки нея, а заради нея. И да помним, че не сме вечни, не сме последните на тази планета и не знаем с какво време разполагаме. Хубаво е да не го пилеем. За малко сме тук и всеки е със своята си мисия. Абсолютно всеки. Няма незначителни хора. И също, много важно е да уважаваме света, в който живеем и да спазваме законите му.