Пусна новото си видео „Дай ми време“ вчера вечерта, две години и половина след „Сън“ с Графа. От последния ѝ студиен албум са изминали също толкова. През цялото това време не е слизала от сцената. С нея много се обичат. Заедно са от повече от 20 години и не просто се допълват, а истински се осмислят. От къдравото момиче с нежния глас, Белослава извървя пътя до един от най-ебмлематичните артисти на музикалната ни сцена. Дали, защото бърза бавно или защото умее да докосва нежно там, където другите не достигат, песните ѝ носят не само ритъм, но и душа. С тази душа се срещаме днес. За да говорим за всичко, което е любов.

Белослава в Интервюто. 

За какво си мислиш най-много през последната седмица?

Последната седмица си мисля всъщност за всичко, за което мисля от септември, откакто се върнах от морето. Оттогава съм във взривоопасен период. За себе си най-вече. Тази енергия, която ми се върна тогава, не зная на какво се дължи. Нали знаеш, има години, през които си по течението, приемаш го, харесваш го, осланяш му се.  Удобно ти е всичко, което си направил до момента, знаеш как да го постигнеш, как да репетираш, как да се качиш на сцената, знаеш как да готвиш, знаеш как и къде да се прибереш, знаеш си пътищата и маршрутите, навиците, всичко познаваш толкова добре,  толкова ти става удобно и комфортно, че започваш да тлееш, да не си ти, ставаш си удобен и на себе си, и на околните.

В такъв период ли беше преди септември?

Бях в такова състояние в последните между три и пет години. То е приятно състояние и в него няма нищо страшно, въпросът е да не му позволиш да стане перманентно и да остане до края на живота ти. Защото удобството е много приятно, ако успееш да го постигнеш, хармонията в душата, в семейството, в работата. Това са едни много важни условности, които ние трябва да поемем, да приемем, да преодолеем и да случим, но те носят своите рискове. Рискът да спреш да искаш, да спреш да мечтаеш, рискът да не виждаш напред. И след септември при мен се получи някакво пробуждане. Осъзнах, че тази хубост на годините (защото тя е хубост, не е радост, не е щастие, тя е хубост, нещо като обич е), тя си зависи само от нас. Време, в което да си се харесаме, да си се приемем, да си отправим предизвикателства. И аз си казах: „Цял живот танцувам, защо никога не съм танцувала в нито един мой клип?“ А аз винаги съм танцувала на сцената, репертоарът ми е диско фънк, защо не съм направила неща за себе си, защо се притеснявам от женствените си форми? И сега, за видеото към „Дай ми време“ стилистът Антония Йорданова ме подкрепи и ми каза: „Разбира се, че всичко трябва да е по теб и тази женственост да бъде възхищение и радост за другите жени в нашата възраст, в нашите форми, в нашата осъзнатост.“ И за така си мисля.  Да се чувстваш добре, да потанцуваш, да изглеждаш така, както можеш да изглеждаш и на 20, но с осъзнатостта, че се на 40 и… И аз мисля, че това е много хубав етап, който започва да кръжи около мен и до голяма степен идва от опита, който съм натрупала последните 20 години на сцената, в семейството, в последно време и в бизнеса, който имаме и ме е научил на толкова много.

Значи – първо е музиката, после визията? Не е ли в шоубизнеса първо визията, после музиката?

Винаги е било така. Повечето хора чуват с очите си. А нали знаеш, всички на 20 изглеждат страхотно, летят, и никой на 20 не се замисля изобщо какво го чака. Колко по-лесно взимаш решения на 20, успяваш с една песен и вече си мислиш, че си част от световната индустрия, снимаш се така, снимаш се онака, всякак се харесваш. И изобщо не знаеш колко безсънни нощи предстоят и то ако останеш изобщо.

Мен винаги ме е вълнувала първо музиката, съдържанието, текстовете, мислите, психологията, философията, дълбочината, дъното дори. Мен тъгата и дъното жестоко ме влекат и ме вдъхновяват.

И не само защото съм зодия Рак, а защото в тях има съзерцание, в тях има по-малко кислород и когато срещнеш риби от този свят с по-малкото кислород, намираш своите себеподобни чудаци. И през годините да съумяваш да си на този път, да си все там, улицата да ти е чиста, да ти е просторна, да има хигиена, не е лесно, но е чудесно. Казвам „улицата“, но говоря за хигиена в живота. Да си избирателен с приятелите, да си избирателен с професията си, да не правиш компромиси.

Грешала ли си? С хората?

С хората може би. Да ме простят хората, които неволно съм обидила.

Имам предвид обратното – ти грешала ли си в преценките си за хората?

Аз съм много доверчива, от първия път се доверявам. Но после много трудно допускам, трябва дълъг път да извървя, за да се уверя, че това е човекът. Затварям си един кръг от хора, от възможности и си го държа много близо до сърцето. Което може да е ограничаване по един или друг начин, но пък е и хигиена. Не може да си всеяден.