Този бизнес ме изненада приятно. Аз очаквах да е много по-зле. Много хора ми казваха: „Ще видиш, само ще висиш по кастинги и нищо няма да се случва, така е в тоя бизнес.“ А пък кастингите ми бяха за Hermes, Dior, Givenchy и там срещнах доста приятни хора. Освен това имаше кетъринг навсякъде, дори на Valentino се разхождаха момчета с бели ръкавици заедно с този кетъринг. В офиса на Chanel беше пълно с ракети за тенис по стените, с бейзболни шапки. А най-приятното в тази работа са срещите с хората. С фотографите, гримьорите, останалите, които са в тази индустрия. До момента нищо от нещата, с които ме плашеха, не се е оказало истина. Добре ми е.

Ако отворите сега гардероба ми, ще намерите купчина дрехи, една върху друга. Много пуловери и дънки в момента. И поли също нося. Най-много обичам да нося поли, с тениска и кожено или дънково яке. И кецове.

С първия хонорар си купих си айпад, защото искам да се науча да рисувам дигитално и смятам, че това е добра инвестиция. Искам да си купя голяма дизайнерска чанта, ако сега имам достатъчно пари, съм хвърлила око на Chanel Boy Bag.

Визуално приличам на мама. И на татко, де. Той е висок и строен. Но в лице съм като майка ми. Виждала съм нейни моделски снимки, харесват ми. И се радвам, че приличам на нея. Тя рядко ми дава съвети, дава ми спокойствие. Ние много се допълваме. А татко се занимава любителски с фотография и много се радва на това, което ми се случва.

Косата ли? Харесват я такава, къдрава.  В Париж ми казаха да не я променям, само малко ме подстригаха и ми дадоха продукти, които са подходящи за нея.

За момента не ми се налага да избирам между моделството и училището. Уча в Приложното и балансирам, запълвам си максимално времето. Имах предложение да работя в Япония три месеца, но отказах, защото не мога да отсъствам толкова дълго време от училище. По-близките ми приятели се радват за мен, а тези, които не ме познават, си мислят, че съм се възгордяла. Не е вярно.