Архив

Къде се срещат българският фолклор и испанското фламенко ли? Най-напред на нотния лист. Не е любов от пръв поглед. Учиш партитури. Спяваш. После броиш тактове и фламенко размери като луд. Сънуваш ги. Отчайваш се, но чуваш как испанецът пее „Лале ли си, зюмбюл ли си“ в оригиналната женска тоналност и си казваш: “Той може нашето, значи и ние можем неговото”. Накрая успяваш и много ти харесва - забравяш да пееш българските песни в нашенски размер и си ги пееш като фламенко. И това е последната фаза. Тогава разбираш, че си срещнал българския фолклор в сърцата на испанците, а тяхното фламенко е в твоето.

Особено като бях дете, често ме представяха като "внучката на Валери Петров". И аз изпадах в голямо неудобство, защото хората очакват, че сега ще започна да рецитирам или да пиша стихове. Има и тежест, има и хубава страна. Така се случи, че аз изкарах доста време с него през последните години, защото бях по-свободна от другите и ходех с него на всички мероприятия - да го закарам, да го прибера. И сега съм много щастлива, че така се случи, защото това е много ценно време. Скоро си дадох сметка, че вместо да бързам, да работя, предпочитам да спра, да изкарам време с баща ми, защото работа винаги ще има, но баща ми може да не е тук. Макар че ред в тези неща няма...

Идеята на услугата е, че тя не е страшното гурме, а е за работещи, заети, хора, които нямат време за губене, но искат да се хранят добре и да няма скука на масата. Идеята е да има нещо различно, да се забавляваш докато готвиш.

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография