Архив

Ние сме се опитвали през цялото време да дадем нова посока, да следваме стиловете и тенденции такива, каквито са по света. Бяхме първото заведение, което правеше мохито с мента, не с джоджен. И всеки ден ходех на автогарата - един приятел от Виена пращаше едно малко кашонче от Виена, пълно с мента. То струваше 16 евро, а едно мохито - 4 лева. Нямаше никаква рентабилност, както се сещаш. Но имахме истинско мохито

"Помня един риболов с брата на баба ми, вуйчо Пенчо, който беше рибар. Лодката се полюшваше, ние трябваше да пазим тишина да не разпъдим рибите, а слънцето топеше водата в аромати на водорасли, мокро дърво, сол и топъл пясък. Години след това преживях тази случка като магична. По онова време основно ме притесняваше, че вуйчото не ми дава да гъкна, а аз имах толкова неща за обсъждане... Помня и едни котета, които гледахме в къщата на Сатиричния театър в Балчик, докато бяхме на почивка там. И едно наводнение в същата тази къща, при което татко, Димитър Манчев, Ангел Георгиев и Саркис Мухибян, с плувни шапки на главите се гмуркаха във водата на голямата тераса, за да отпушат канала й. Страшно героични ги видях тогава! И се справиха преди да дойде пожарната, за която останаха плаващите печки и хладилници в подземната кухня... Ей такива неща помня." (Мария Касимова - Моасе)

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография