Антония Пламенова и „Писма от Швеция“

Антония ни разкрива един толкова нереален и в същото време практичен свят, че в края на този разговор ни се иска той да беше по-дълъг, да бяхме питали повече, да можем с тези отговори да отидем някъде и да попитаме: "А защо при нас не става?".

8 януари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: личен архив
LoadingЗапази за по-късно 14'

Антония Пламенова и „Писма от Швеция“

8 януари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: личен архив


Случайно попадаме на страницата ѝ във ФБ и само с един пост се пренасяме в друг свят. Разказва за нещата от живота там, тези – ежедневните. Университет, работа, родителство, домакинство, здравеопазване, остаряване… Четем и почти не ни се вярва, че това място е само на няколко часа със самолет от нас.

За да не бъдем голословни, бързо ви представяме Антония Пламенова и нейните „Писма от Швеция“.

 

Следим с удоволствие твоите „Писма от Швеция“. Ти си студентка там, как попадна в тази не толкова типична за учене (за българите) държава?

Реших се да дойда тук, когато завършвах бакалавърската си степен в България. Исках да карам магистратура в чужбина, защото са ми интересни различни култури и общества. Не познавах никой тук и дори родителите ми не знаеха, че съм кандидатствала. Просто в продължение на месец отварях сайтовете на различни университети из Европа, сравнявах програми, семестриални такси, проучвах градовете, в които университетите са разположени (тоест стават ли за “самò момиче” да замине), разучавах страните, има ли възможност за развитие… Спрях се на Швеция, защото не само отговори, но и надмина очакванията в търсенето ми – безплатното висше образование, нестандартните програми в университета и, разбира се, сигурността, реда и високия стандарт на живот тук.

В кой град, в кой университет и какво учиш?

Живея в Лунд – един магичен малък град, почти като от приказките. Уча в тамошния университет (Lund University). Първо учих магистратура “Глобализация” (Global Studies), а сега бакалавър “Дигитални култури” (Digital Cultures). Учих една година и Шведски език и култура.

Какво беше първото нещо, което ти направи силно впечатление, когато пристигна там?

Заобичах Швеция още преди да пристигна, по време на процеса на кандидатстване. Шведската административна система е толкова опростена и приятна, че с истинско удоволствие кандидатствах и си изпратих документите. Когато дойдох тук, веднага ми направи впечатление красотата и добрата организация. Аз пристигнах на 20-ти август, което е т.нар. Arrival Day (ден за пристигане). Това е специален ден преди старта на семестъра, когато всички международни студенти пристигат, а ментори (старши студенти) ги посрещат на летището в Копенхаген и на гарата в Лунд. Имаше дори бусчета на университета (шофирани от старшите студенти), които ме закараха първо до една от сградите, където трябваше да се регистрирам, че съм пристигнала и да получа подаръци, като например телефонна карта (колко практично!), а след това пък бусчетата ме откараха до квартирата ми. На всичкото отгоре беше август – пикът на шведското лято с почти 20-часова светлина и град, обгърнат в багри от цветя. На следващия ден с менторската ми група отидохме на плаж. Е, как да не се влюби човек!

Като южен народ ние живеем с усещането, че няма да оцелеем физически в тези северни студове. В същото време виждаме доста слънчеви снимки в твоите постове. Каква е истината? Колко време от годината можеш да носиш къс ръкав и какво всъщност правите на всички тези плажове, които шведите имат в своите градчета?

Много зависи за коя част на Швеция говорим. Горе в северните части е това, което чужденците често имат като стереотип, а именно студено и тъмно през зимата, с много сняг. Долу на юг, където съм аз, често се шегувам, че е “Калифорнията на Швеция”. В топлите дни плажовете са пълни, има дори палми и заведения, плажни партита. Температурите са около 18-25 градуса, но интересното тук е, че слънцето е много силно и при 25 често ми се струва като 35. Единствено въздухът е малко хладен, което всъщност дава свежо усещане. Интересна е зимата. Моето лично усещане е, че зимата тук е много по-мека и поносима от нашите български. Средно в Лунд е около +1 и +7 градуса и почти не пада сняг. Но дори и в северните части студът не е никакво предизвикателство заради високия стандарт на живот, а именно много по-добра изолация и отопление на сградите, безплатна топла вода и парно в домовете, бърз и топъл градски транспорт, качествени дрехи и т.н.

И още един въпрос, свързан с местоположението на Швеция. Знаеш, легендата е, че южняците са много по-емоционални, а скандинавците – по-студени. Такива ли са твоите наблюдения и с какво всъщност шведите са различни от нас?

Факт. Но за мен лично това е само хубаво. Емоционалността и въобще емоциите не винаги са само добри. В много от по-емоционалните (“топлите”) народи може да видите както силна обич и радост, така и спонтанна ярост и викове. Шведите са изключително мили и любезни хора, посрещат те с много положителни чувства, приемат те като равен/а, но просто всичко е в рамките на “lagom” – не твърде много, не твърде малко.

Четохме разказа ти за остаряването в Швеция и снимките, на които възрастни хора играят петанг. Кое (освен високите пенсии) прави стандартът на шведските пенсионери по-висок?

Остаряването в Швеция е малко по-различно от това при нас. Тук животът след 60 г. за много хора е ново начало. Разбира се, пенсиите и доброто им здраве, благодарение на хубавото здравеопазване са основни, но има и няколко аспекта, за които ние рядко се замисляме.

Повечето шведски пенсионери са всъщност свободни и неангажирани. При нас много от възрастните хора трябва да се грижат за болен партньор, за внуци и деца или да останат с човека до тях, който може би не ги радва вече. В Швеция болните партньори са или в специални домове (които са хубави), или общински социални работници идват вкъщи и помагат с хигиена, пране, покупки, извеждане навън. Внуците и децата пък се поемат или от детските градини, които също са много хубави, или пък от майката и таткото, защото тук държавата дава много платени отпуски и болнични за родители, както и насърчава бащите да поемат половината от грижата за децата и дома. На бабите и дядовците не им се налага да дават пари на деца и внуци, защото отново държавата се е погрижила за това. Примерно студенти и ученици получават пари от държавата просто, защото учат, освобождавайки майки, татковци, баби и дядовци от финансовото бреме по издръжка на младите.

Има и един културен аспект – равноправието на половете. Докато в много страни има жени, които са принудени да останат с партньора си поради финансови причини, страх, несигурност или заради такива разбирания, тук в Швеция жените и мъжете са много по-освободени и не се страхуват да преследват щастието си. Това ще рече, че много възрастни жени и мъже имат ново гадже или партньор и са искащи да живеят и да изживяват още и още.

Когато пътуваме все пò на север, често се питаме какво правят с прането си тези хора и защо не го забелязваме по техните балкони. Каква е тайната на северното пране?

Tvättstuga! Пералното помещение. Това е наистина уникално явление и шведите чак ми се смеят с какво възхищение разказвам за “тветстугите” им. В Швеция наистина не може да се види пране по балконите и това е защото всички сгради (дори в “бедни” квартали) са оборудвани с перално помещение с няколко големи перални и сушилни машини. Ползването им е безплатно.
Липсата на пране по балконите е и културен феномен. Шведите много държат на архитектурата, реновацията и реставрацията и въобще цялостната визия на сгради, улици и градове. Това има директна връзка и с пазара на имоти, който е изключително активен и взискателен в Швеция.

Какво в Швеция все още ти се струва странно и не можеш да приемеш?

Че шведите не казват ясно “Не”. Наскоро се скарах с групата си за курсовия проект, защото те така и не казаха ясно, че не искат да правим анкета. Чак когато вече я бях направила се оказа, че не искат да я изпращаме, което ме ядоса.

Това е чест проблем в отношенията на чужденци с шведи. Шведите всъщност казват “Не”, но е опаковано в мълчание или изрази като “Мммда”, “Не знам”, “Ще е трудно”, “Може би”. Въпреки че се дразня, не го намирам за лошо, а за много хитро – просто не искат да прибързват с отказването, защото може пък да излезе нещо.

Как минава един твой ден там?

Различно, но повечето време прекарвам в университета. Събуждам се около 8 часа, с колелото стигам за 7 мин. до университета, след лекции често оставам в библиотеката или в кампуса с групата ми за една от многото групови работи, както и за индивидуално учене. Към 17 часа се прибирам и опитвам да релаксирам, тоест да не се занимавам с учене и работа вкъщи. През уикендите, за съжаление, така и не се научих като шведите да си почивам активно с излети, туризъм, да съм някъде сред природата, а все наваксвам с ученето, защото така и не мога да свикна с шведската дисциплина да уча само през делничните дни от 9 до 17 часа.

Можеш ли да ни опишеш мястото и квартала, в които живееш? Къде пазаруваш, къде излизаш, каква е улицата, по която минаваш всеки ден?

За четири години имам разнообразен опит с квартири. Първо живях в краен квартал за социално слаби, защото не можах да си намеря друга квартира при пристигането (август е кошмар за квартири). Споделях стая в апартамент с едно момиче, студентка от Молдова. Всъщност беше много хубаво там, тихо, чисто и добре уредено.

След това получих стая в общежитие. Пълна противоположност. На центъра, с “популярните” студенти от Стокхолм, много шум и купони. Беше стая в коридор с общо 20 стаи, т.е. 20 човека. Споделяхме обща кухня и душове. Там започнах да опознавам шведите отблизо и да ги анализирам. Помогна ми много за интеграцията ми, но беше голямо предизвикателство да оцелея там.

Сега живея в апартамент, част от къща, намираща се на една от тези малки стари кокетни улички с къщички на поети в центъра. Истинска мечта! Красиво и вдъхновяващо. Но да, малко ми липсва веселбата в общежитието.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография