Антония Пламенова и „Писма от Швеция“

Антония ни разкрива един толкова нереален и в същото време практичен свят, че в края на този разговор ни се иска той да беше по-дълъг, да бяхме питали повече, да можем с тези отговори да отидем някъде и да попитаме: "А защо при нас не става?".

8 януари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: личен архив
LoadingЗапази за по-късно 14'

Антония Пламенова и „Писма от Швеция“

8 януари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: личен архив


Случайно попадаме на страницата ѝ във ФБ и само с един пост се пренасяме в друг свят. Разказва за нещата от живота там, тези – ежедневните. Университет, работа, родителство, домакинство, здравеопазване, остаряване… Четем и почти не ни се вярва, че това място е само на няколко часа със самолет от нас.

За да не бъдем голословни, бързо ви представяме Антония Пламенова и нейните „Писма от Швеция“.

Следим с удоволствие твоите „Писма от Швеция“. Ти си студентка там, как попадна в тази не толкова типична за учене (за българите) държава?

Реших се да дойда тук, когато завършвах бакалавърската си степен в България. Исках да карам магистратура в чужбина, защото са ми интересни различни култури и общества. Не познавах никой тук и дори родителите ми не знаеха, че съм кандидатствала. Просто в продължение на месец отварях сайтовете на различни университети из Европа, сравнявах програми, семестриални такси, проучвах градовете, в които университетите са разположени (тоест стават ли за “самò момиче” да замине), разучавах страните, има ли възможност за развитие… Спрях се на Швеция, защото не само отговори, но и надмина очакванията в търсенето ми – безплатното висше образование, нестандартните програми в университета и, разбира се, сигурността, реда и високия стандарт на живот тук.

В кой град, в кой университет и какво учиш?

Живея в Лунд – един магичен малък град, почти като от приказките. Уча в тамошния университет (Lund University). Първо учих магистратура “Глобализация” (Global Studies), а сега бакалавър “Дигитални култури” (Digital Cultures). Учих една година и Шведски език и култура.

Какво беше първото нещо, което ти направи силно впечатление, когато пристигна там?

Заобичах Швеция още преди да пристигна, по време на процеса на кандидатстване. Шведската административна система е толкова опростена и приятна, че с истинско удоволствие кандидатствах и си изпратих документите. Когато дойдох тук, веднага ми направи впечатление красотата и добрата организация. Аз пристигнах на 20-ти август, което е т.нар. Arrival Day (ден за пристигане). Това е специален ден преди старта на семестъра, когато всички международни студенти пристигат, а ментори (старши студенти) ги посрещат на летището в Копенхаген и на гарата в Лунд. Имаше дори бусчета на университета (шофирани от старшите студенти), които ме закараха първо до една от сградите, където трябваше да се регистрирам, че съм пристигнала и да получа подаръци, като например телефонна карта (колко практично!), а след това пък бусчетата ме откараха до квартирата ми. На всичкото отгоре беше август – пикът на шведското лято с почти 20-часова светлина и град, обгърнат в багри от цветя. На следващия ден с менторската ми група отидохме на плаж. Е, как да не се влюби човек!

Като южен народ ние живеем с усещането, че няма да оцелеем физически в тези северни студове. В същото време виждаме доста слънчеви снимки в твоите постове. Каква е истината? Колко време от годината можеш да носиш къс ръкав и какво всъщност правите на всички тези плажове, които шведите имат в своите градчета?

Много зависи за коя част на Швеция говорим. Горе в северните части е това, което чужденците често имат като стереотип, а именно студено и тъмно през зимата, с много сняг. Долу на юг, където съм аз, често се шегувам, че е “Калифорнията на Швеция”. В топлите дни плажовете са пълни, има дори палми и заведения, плажни партита. Температурите са около 18-25 градуса, но интересното тук е, че слънцето е много силно и при 25 често ми се струва като 35. Единствено въздухът е малко хладен, което всъщност дава свежо усещане. Интересна е зимата. Моето лично усещане е, че зимата тук е много по-мека и поносима от нашите български. Средно в Лунд е около +1 и +7 градуса и почти не пада сняг. Но дори и в северните части студът не е никакво предизвикателство заради високия стандарт на живот, а именно много по-добра изолация и отопление на сградите, безплатна топла вода и парно в домовете, бърз и топъл градски транспорт, качествени дрехи и т.н.

И още един въпрос, свързан с местоположението на Швеция. Знаеш, легендата е, че южняците са много по-емоционални, а скандинавците – по-студени. Такива ли са твоите наблюдения и с какво всъщност шведите са различни от нас?

Факт. Но за мен лично това е само хубаво. Емоционалността и въобще емоциите не винаги са само добри. В много от по-емоционалните (“топлите”) народи може да видите както силна обич и радост, така и спонтанна ярост и викове. Шведите са изключително мили и любезни хора, посрещат те с много положителни чувства, приемат те като равен/а, но просто всичко е в рамките на “lagom” – не твърде много, не твърде малко.

Четохме разказа ти за остаряването в Швеция и снимките, на които възрастни хора играят петанг. Кое (освен високите пенсии) прави стандартът на шведските пенсионери по-висок?

Остаряването в Швеция е малко по-различно от това при нас. Тук животът след 60 г. за много хора е ново начало. Разбира се, пенсиите и доброто им здраве, благодарение на хубавото здравеопазване са основни, но има и няколко аспекта, за които ние рядко се замисляме.

Повечето шведски пенсионери са всъщност свободни и неангажирани. При нас много от възрастните хора трябва да се грижат за болен партньор, за внуци и деца или да останат с човека до тях, който може би не ги радва вече. В Швеция болните партньори са или в специални домове (които са хубави), или общински социални работници идват вкъщи и помагат с хигиена, пране, покупки, извеждане навън. Внуците и децата пък се поемат или от детските градини, които също са много хубави, или пък от майката и таткото, защото тук държавата дава много платени отпуски и болнични за родители, както и насърчава бащите да поемат половината от грижата за децата и дома. На бабите и дядовците не им се налага да дават пари на деца и внуци, защото отново държавата се е погрижила за това. Примерно студенти и ученици получават пари от държавата просто, защото учат, освобождавайки майки, татковци, баби и дядовци от финансовото бреме по издръжка на младите.

Има и един културен аспект – равноправието на половете. Докато в много страни има жени, които са принудени да останат с партньора си поради финансови причини, страх, несигурност или заради такива разбирания, тук в Швеция жените и мъжете са много по-освободени и не се страхуват да преследват щастието си. Това ще рече, че много възрастни жени и мъже имат ново гадже или партньор и са искащи да живеят и да изживяват още и още.

Когато пътуваме все пò на север, често се питаме какво правят с прането си тези хора и защо не го забелязваме по техните балкони. Каква е тайната на северното пране?

Tvättstuga! Пералното помещение. Това е наистина уникално явление и шведите чак ми се смеят с какво възхищение разказвам за “тветстугите” им. В Швеция наистина не може да се види пране по балконите и това е защото всички сгради (дори в “бедни” квартали) са оборудвани с перално помещение с няколко големи перални и сушилни машини. Ползването им е безплатно.
Липсата на пране по балконите е и културен феномен. Шведите много държат на архитектурата, реновацията и реставрацията и въобще цялостната визия на сгради, улици и градове. Това има директна връзка и с пазара на имоти, който е изключително активен и взискателен в Швеция.

Какво в Швеция все още ти се струва странно и не можеш да приемеш?

Че шведите не казват ясно “Не”. Наскоро се скарах с групата си за курсовия проект, защото те така и не казаха ясно, че не искат да правим анкета. Чак когато вече я бях направила се оказа, че не искат да я изпращаме, което ме ядоса.

Това е чест проблем в отношенията на чужденци с шведи. Шведите всъщност казват “Не”, но е опаковано в мълчание или изрази като “Мммда”, “Не знам”, “Ще е трудно”, “Може би”. Въпреки че се дразня, не го намирам за лошо, а за много хитро – просто не искат да прибързват с отказването, защото може пък да излезе нещо.

Как минава един твой ден там?

Различно, но повечето време прекарвам в университета. Събуждам се около 8 часа, с колелото стигам за 7 мин. до университета, след лекции често оставам в библиотеката или в кампуса с групата ми за една от многото групови работи, както и за индивидуално учене. Към 17 часа се прибирам и опитвам да релаксирам, тоест да не се занимавам с учене и работа вкъщи. През уикендите, за съжаление, така и не се научих като шведите да си почивам активно с излети, туризъм, да съм някъде сред природата, а все наваксвам с ученето, защото така и не мога да свикна с шведската дисциплина да уча само през делничните дни от 9 до 17 часа.

Можеш ли да ни опишеш мястото и квартала, в които живееш? Къде пазаруваш, къде излизаш, каква е улицата, по която минаваш всеки ден?

За четири години имам разнообразен опит с квартири. Първо живях в краен квартал за социално слаби, защото не можах да си намеря друга квартира при пристигането (август е кошмар за квартири). Споделях стая в апартамент с едно момиче, студентка от Молдова. Всъщност беше много хубаво там, тихо, чисто и добре уредено.

След това получих стая в общежитие. Пълна противоположност. На центъра, с “популярните” студенти от Стокхолм, много шум и купони. Беше стая в коридор с общо 20 стаи, т.е. 20 човека. Споделяхме обща кухня и душове. Там започнах да опознавам шведите отблизо и да ги анализирам. Помогна ми много за интеграцията ми, но беше голямо предизвикателство да оцелея там.

Сега живея в апартамент, част от къща, намираща се на една от тези малки стари кокетни улички с къщички на поети в центъра. Истинска мечта! Красиво и вдъхновяващо. Но да, малко ми липсва веселбата в общежитието.

Какво е най-типичното шведско ястие? А най-вкусното?

Lösgodis! Наливни бонбони. Странно, но факт. Впечатляващо е количеството захар, което тези хора консумират. Има цели магазини само за наливни бонбони, където с лопатка и плик си пълниш с килограми. Имат и прекрасни печени сладкиши като канелени и шафранови кифлички. Ако мислите, че това се отразява на фигурата им, абсолютно не! Манията им за тичане и спорт сред природата изгаря всички калории. Литрите мляко, което изпиват и безплатният стоматолог до 18 г. пък се грижат за здравите им зъби. Иначе ако говорим за не сладка храна – сьомга на фурна в сос от горгонзола и сметана ми е абсолютният фаворит от ястията тук.

Ако трябва да опишеш типичната шведска млада жена, как изглежда тя?

Умна, красива, самоуверена и успешна.

А мъжът?

Умен, красив, самоуверен, мил и помагащ вкъщи.

Случвало ли ти се е да попаднеш в болница (дори само за преглед) и ако да, каква е здравната система там? (Ние от Интервюто следим успешните модели, с надежда някой да ги прилага и тук).

Ако питате шведи, здравната система има много проблеми. Ако питате мен и много чужденци, здравната система е впечатляваща. Говоря не само за уютните чакални с музика в държавните болници и безплатното здравеопазване, но и за цялостната философия и подход на шведите към темата “здраве”. Тези хора са осъзнали, че здравият народ е много по-работоспособен и продуктивен, а това е в интерес и на икономиката, и на държавата. Тук е много важна информираността и здравното образование, както и научността в подхода към здравето.

Например тук има денонощен телефон за връзка с медицински лица, които да питате и да се информирате по различни медицински теми, както и да получите съвет какво да правите в дадена ситуация, вместо на своя глава да бързате да се самолекувате. Особено впечатляваща е сферата на бременност, раждане, детско здраве. Всичко е безплатно, всичко се следи и контролира по десетки пъти, а подходът е максимално близо до природата. Например раждането става в собствена стая в болницата, в присъствието и активната помощ на бащата; по тялото на родилката не се прави нищо без нейното знание и съгласие; бебето не се отнема въобще, а остава с майката и бащата дори през първата нощ в болницата. В лечението на деца пък избягват максимално химия, като се опитват да изградят естествена защита у децата срещу настинки и болести.

Културният аспект е важен и тук. Много теми, които у нас са табу, макар игнорирането им да води до здравословни проблеми, тук са съвсем нормални. Например сексуалното здраве и образование.

„Hen“. За тази дума разбрахме от твоите постове. Разкажи ни повече за нея! Често ли ти се е случвало да наречеш някого така?

Hen е нова дума в шведския език и аз я ползвам често, защото е много по-лесно с нея. Това е местоимение, което означава, че полът на съответното лице не е известен в разказа. Използва се в ситуации, когато някой разказва нещо общо, спекулира или генерализира, когато все в един момент ще ни се наложи да прибегнем до местоимения като той/тя, него/нея, му/й. За да не се налага да избираме някое от тези полово обвързани местоимения и съответно героят на разказа да стане мъж или жена, просто шведите казват hen. Така те си спестяват всички тези ангажименти в стереотипи и отварят вратите за възможностите нещо да се извършва и от двата пола. Един начин езикът да рефлектира върху променящия се свят.

Колко всъщност са любопитни шведите към живота на съседа?

Във всяко общество има доза любопитство за живота на околните. Така е и в Швеция, но определено не бих казала, че има някакво негативно любопитство и навлизане в живота на съседа или другите. До голяма степен това е така, защото обществото тук не е имало някакви особени класови разлики, новозабогатели или новообеднели. Също така тук не е типично парадирането с луксозни вещи, тоест няма как да знаете, че някой е много заможен. Общо взето шведите са имали доста уеднаквен стандарт и начин на живот, тоест няма нищо интересно “у съседа” освен обзавеждането му. Всъщност това вече си е тема. Шведите имат много симпатично любопитство за интериорния дизайн в домовете на съседите.

Каква е основната разлика между Швеция и България освен всичко, за което ни разказа дотук?

Моделът на мислене. Докато ние често се фокусираме върху симптомите, последствията или потърпевшите на някой проблем, шведите влагат усилията и дискусиите си в причините за проблема. Това са два различни модела на мислене. При първият се нормализира лошото, тоест криминалността става “нормалното” състояние на обществото и ако нещо се случи, бихме обвинили жертвата, например че не се е пазила. При вторият, “нормалното” състояние на обществото е редът, доброто и не криминалното. Тоест ако се случи нещо, обществото се фокусира върху това, което се е отклонило от нормата, тоест причината и причинителят-извършител на лошото действие. Това е много по-ефективен модел на мислене.

Има ли нещо, което не разбираме за Швеция и скандинавските страни?

Конкретно за Швеция и Норвегия ми прави впечатление, че много чужденци си обясняват добрия живот тук просто с факта, че са богати страни или че данъците са високи. Нещо, което се опитвам да обясня в страницата ми е, че финансовите възможности са само една от причините. Голяма роля играят по-скоро добрите идеи, доброто желание те да се приложат и изпълняват, правилното разпределение на средствата и уважението на управляващите към народа и човешките права.

И последно – как реши да направиш страничката си?

Страницата направих четири години, след като поживях тук. Макар от ден първи да ми се е искало да разказвам и показвам толкова много неща, чак когато животът ми влезе в по-спокойна фаза и когато вече бях видяла доста – и хубаво, и лошо – почувствах, че мога да рефлектирам върху живота и системата тук обективно. Конкретният повод за създаване на страницата беше един спор в социалните мрежи, където просто ми се искаше да взема камера и да покажа това, което аз виждам тук всеки ден. Усетих, че голяма част от неразбирането в нашето общество идва от неинформираност.

Това е и целта на “Писма от Швеция” – да информирам, да покажа какво има по света, да обясня как функционира и защо е добро. Тайно се надявам тази информираност да вдъхнови, да си ги “откраднем” и приложим при нас всички тези хубави практики и идеи.

Ако искате да се пренесете в приказния, но така реален свят на „Писма от Швеция“, може да го направите ТУК.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър