Анна-Александра – кое е това момиче?

Анна-Александра – кое е това момиче?

18 април ‘23
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Елиа Недков

Къде и как живееш сега – опиши ни мястото, така че да го „видим”. От снимките оставам с впечатление, че живееш минимум в някакъв красив испански филм.

   По-горе описах мястото, с което отговарям на въпросите. Отскоро обитавам нова къща, под която има студио. Къщата се намира в центъра на града, но е стара и има много чар в нея.

Къде може човек да те открие най-често?

   Аз съм доста динамичен човек, но обичам да прекарвам време вкъщи. Обичам да чета, да пиша или да работя, обичам много и да готвя.

Как минава един твой ден?

   Имам син на 9, който водя сутрин на училище. След това работя по различни проекти, рисувам, пиша или чета. Понякога съм на снимки. Пътуваме из острова и се наслаждаваме на досега с природата, с морето. Много често имаме гости. Много ми харесва да готвя. Чета. Лягам си много късно.

Любимата ти дреха?

   Най-обичам да нямам дрехи или да е нещо от много фина материя, която почти не усещам. Харесвам елегантни дрехи, изработени от естествени материи.

Кое е последното нещо, което изработи с ръцете си – маска, картина, вечеря?

   Ежедневно правя много неща с ръцете си. Според мен ръцете са много красиви. Обичам да наблюдавам хората, докато правят неща. Днес довърших една маска.

   Изкушена си от поезията – не само като читател, но и като поет. Колко често пишеш и имаш ли публикувани стихотворения?

Обожавам поезията – да я чета, да я пиша. Тя е определен вид усещане на света. Дори да не я четеш, тя е там. Дори без думи е там.

Имам публикувани текстве в различни сборници, списания и платформи, но все още не съм издала собствена стихосбирка. Не ми е самоцел. Аз пиша просто, защото ми се пише.

С твое разрешение, ние ще публикуваме някое от тях. Ти кое би избрала?

   

Езикът се ражда от отсъствието. “С езика мога всичко да правя, дори най-вече да не казвам нищо. С езика мога всичко да правя, но не и с тялото.”

Ролан Барт, “Фрагменти на любовният дискурс”

Пресъхнал език,

език, който не намира мястото си.

Език, който се говори, език, който се мълчи.

Език твой, език мой.

Език в език- говорим заедно. (Или се целуваме)

Твоят език е и мой –

говорим на един език.

(Или аз сама говоря, прехапвайки си езика.)

 

       *Повече за Анна-Александра може да откриете в Инстаграм и в  нейния сайт

 

 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино