Занимаваш се със съвременно изкуство – последната ти „страст” (ако може така да се нарече) са маските, които изработваш от папие маше. Ако проследим предишните ти проекти, то те са просто продължение на темата за митологията. Така ли е и ако да, защо митологията толкова те вълнува?

   Да, последните ми проекти за свързани с изследване на маските и експериментиране в тази посока. Те са изключително интересен артефакт, който носи в себе си едновременно богат исторически и културно антропологичен заряд, но и са винаги тук и сега, актуални, живи.

Маската се превръща винаги в огледало. Несъзнателно се асоциираме с нея. Маската е лице, което се опитваме да отгатнем. Мисля, че маските са естествено продължение на митологичните теми в работата ми.

Митологията ме вълнува толкова, защото съм израснала с нея. Родителите ми са завършили Класическата гимназия. Първите ми приказки бяха старогръцките митове и легенди. След това и аз завърших Класическата, която е една школа по любов към митологията, историята, древните езици и култури. Имах късмет да ми преподават невероятни учители. След това завърших Културология в Софийски университет. Работата ми като артист е предимно вдъхновена от митологията и философията.

Имат ли маските ти първообрази? Може ли някой да се разпознае в тях или са митологични герои?

   Всяка маска е различна, никога нямам план как точно ще изглежда. Нямат първообрази, процесът е много интуитивен.

Кой е любимият ти герой от митологията и защо?

   Десетки са гръцките митовете, които ме вдъхновяват. Много ми е трудно да посоча само един… Може би Одисей. Много ми харесва темата за вечното завръщане, за пътуването обратно към корена, за стремежа да се върнеш. Нещо като търсенето на любовта, което ми се вижда като връщане при себе си или дори преди себе си.

А ти в кого се преоткриваш най-много ?

   Един от последните ми проекти La Mar е свързан с женските персонификации на водата в средиземноморската култура. Много ми харесват всякакви сирени, водни женски чудовища, причиняващи стихии, покровителстващи кораби и насочващи ветрове.

Във връзка с едно събитие (или проект) беше изработила десетки морски създания от хартия (риби, водорасли и т.н.) Бяха хем семпли, хем много впечатляващи. Какво се случи с тях?

   Да, имам няколко проекта, в който използвам тези морски създания. Те са нарисувани на платно и след това изрязани. В един от проектите трябваше да курирам специална вечеря в рамките на тридневна изложба. В друг проект, който ще имам удоволствието да споделя съвсем скоро, тези същества са част от късометражен филм, oбщ проект с Елиа Недков, на име “Foucault’s afternoon¨, свързан с темата за огледалото, комуникацията и изграждането на другия през общуването.