Това приказно интервю дължим на Андрей Кулев, който дори с думи рисува картини, и на Мариета Ценова, която освен куратор на изложбата му, винаги знае кои са най-точните въпроси.
Ако си разговарял с него, ще искаш да гледаш филмите му. Ако си гледал негов филм, ще искаш да го познаваш. Зад гърба си Андрей Кулев има две дузини анимационни и късометражни игрални филми, театрални постановки, телевизионни продукции, 25 международни награди за анимация. Режисьор, аниматор, илюстратор, продуцент. Той е от хората, на които можеш да се довериш и да го помолиш да ти разкаже света, както той го вижда. Въображението му е увличащо. Персонажите и филмите му – също.
Поводът да се срещнем с него е първата му изложба на акварели “Варвара – Китай. Южният склон на полуострова”.
Андрей Кулев в Интервюто.
Ставам много рано. На ръба на нощта и деня, на студеното и топлото, на тишината и бавното усилване на звука, когато от всички ъгли на пространството започват да изплуват различни образи – абстрактни звукови картини, които бавно влизат в рамката на настъпващото утро. В тези моменти опитите за каквато и да било мисъл са крайно безполезни, ако тя не може да промени тишината към нещо по-добро.
Мъх от мащерка, набран от източния склон на полуостров Варвара – Китай, шипка от южния и градински чай от континента, разтворени в гореща вода. Поддържат те топъл и леко гладен.
Хората, които обичат работата си, са невидими. Те са дарени с карти на несъществуващи местности и само там те приемат форма, за да могат да вършат работата си. Разпилени като вълни, те лесно се събират в частица, ако някой се фокусира върху тях, за да могат спокойно и с радост да се превърнат отново във вълни, когато погледът на останалите се премести другаде.
Нещата, които правиш, не ти принадлежат и това е съвсем естествено. Така ставаш непритежател на невидимото и свободен да се занимаваш с онова, което обичаш.
В началото се разбира по смаляването на дрехите. По-късно дрехата свиква с тялото и ако се отдадеш на този комфорт, започваш да мериш времето по износените ръбове на спомените и никога не си купуваш нова риза. Не всеки тръгва по пътя на непорастването. За това трябват много усилия в посока към любопитството, което пък граничи с несигурното, неясното и тревожното – лукс, който не всеки може да си позволи.
Традиционно ще гледаме новия епизод от „Междузвездни войни“ – „Последните джедаи“, а по Коледа и останалите, както неведнъж сме го правили. Павката израсна със сагата и Светлата страна на Силата винаги ще е част от сърцето му. „Аз пея под дъжда“ също е добро предложение за Коледа.
Има добри и лоши филми.
Добрите филми за деца се гледат с удоволствие от деца и възрастни.
Добрите филми за възрастни се гледат и от деца.
Лошите филми за деца не се гледат от деца.
Лошите филми за възрастни – също.
Филмите са времеви части от живота на много хора. Аз единствено се опитвам да събера огромните им усилия и преживявания в общ енергиен пъзел и да се отдалеча. Не бих си позволил да наруша баланса.
Анимацията ти дава възможност да погледнеш времето отстрани, едновременно съществувайки вътре в него. Опитът да бъдеш различен във всеки филм е шанс да направиш живота си по-любопитен, започвайки го отначало с всеки нов филм.
Фестивалът направи много хора щастливи. Това е достатъчно.
Мълчим до следващия фестивал.
Под тях има поне още три кита, под тях още три, а надолу са само костенурки.
Предпочитам тишината, за да мога да чуя какво се опитва да ми каже къщата. Това е нейният момент за радости и неволи, не моят.
Думата „никога“ поставя живота в безизходица. Ще разкажа една притча по повод Истината.
Един човек дълго търсил Истината. Преровил целия свят, но все не можел да я открие. Един ден срещнал старец. Попитал го дали не знае къде да намери Истината. Старецът отговорил: „Знам, разбира се. Истината живее ей там, в онази малка колиба“. Човекът благодарил просълзен и се втурнал натам. Почукал на вратата на колибата, а там го посрещнала Истината – неугледна, опърпана и стара. Човекът, безкрайно разочарован, попитал: „А сега как да кажа на хората, че Истината изглежда толкова зле?“ Истината отговорила: „Излъжи!“