Андрей Кулев от страната на приказките

Това приказно интервю дължим на Андрей Кулев, който дори с думи рисува картини, и на Мариета Ценова, която освен куратор на изложбата му, винаги знае кои са най-точните въпроси.

18 декември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 12'

Андрей Кулев от страната на приказките

18 декември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Ако си разговарял с него, ще искаш да гледаш филмите му. Ако си гледал негов филм, ще искаш да го познаваш. Зад гърба си Андрей Кулев има две дузини анимационни и късометражни игрални филми, театрални постановки, телевизионни продукции, 25 международни награди за анимация. Режисьор, аниматор, илюстратор, продуцент. Той е от хората, на които можеш да се довериш и да го помолиш да ти разкаже света, както той го вижда. Въображението му е увличащо. Персонажите и филмите му – също.

Поводът да се срещнем с него е първата му изложба на акварели “Варвара – Китай. Южният склон на полуострова”.

Андрей Кулев в Интервюто.

С каква мисъл обикновено започва денят ти?

Ставам много рано. На ръба на нощта и деня, на студеното и топлото, на тишината и бавното усилване на звука, когато от всички ъгли на пространството започват да изплуват различни образи – абстрактни звукови картини, които бавно влизат в рамката на настъпващото утро. В тези моменти опитите за каквато и да било мисъл са крайно безполезни, ако тя не може да промени тишината към нещо по-добро.

Каква е храната за аниматори?

Мъх от мащерка, набран от източния склон на полуостров Варвара – Китай, шипка от южния и градински чай от континента, разтворени в гореща вода. Поддържат те топъл и леко гладен.

Какво струва човек да се занимава с това, което обича?

Хората, които обичат работата си, са невидими. Те са дарени с карти на несъществуващи местности и само там те приемат форма, за да могат да вършат работата си. Разпилени като вълни, те лесно се събират в частица, ако някой се фокусира върху тях, за да могат спокойно и с радост да се превърнат отново във вълни, когато погледът на останалите се премести другаде.

Нещата, които правиш, не ти принадлежат и това е съвсем естествено. Така ставаш непритежател  на невидимото и свободен да се занимаваш с онова, което обичаш.

Кога човек пораства?

В началото се разбира по смаляването на дрехите. По-късно дрехата свиква с тялото и ако се отдадеш на този комфорт, започваш да мериш времето по износените ръбове на спомените и никога не си купуваш нова риза. Не всеки тръгва по пътя на непорастването. За това трябват много усилия в посока към любопитството, което пък граничи с несигурното, неясното и тревожното – лукс, който не всеки може да си позволи.

На кой филм би завел сина си Павел по Коледа?

Традиционно ще гледаме новия епизод от „Междузвездни войни“ – „Последните джедаи“, а по Коледа и останалите, както неведнъж сме го правили.  Павката израсна със сагата и Светлата страна на Силата винаги ще е част от сърцето му. „Аз пея под дъжда“ също е добро предложение за Коледа.

Каква е разликата между анимацията за възрастни и анимацията за деца?

Има добри и лоши филми.

Добрите филми за деца се гледат с удоволствие от деца и възрастни.

Добрите филми за възрастни се гледат и от деца.

Лошите филми за деца не се гледат от деца.

Лошите филми за възрастни – също.

От филмите, които си рисувал/правил досега, има ли някой по-специален за теб?

Филмите са времеви части от живота на много хора. Аз единствено се опитвам да събера огромните им усилия и преживявания в общ енергиен пъзел и да се отдалеча. Не бих си позволил да наруша баланса.

Какво би казал на всеки, който започва да се занимава с анимация?

Анимацията ти дава възможност да погледнеш времето отстрани, едновременно съществувайки вътре в него. Опитът да бъдеш различен във всеки филм е шанс да направиш живота си по-любопитен, започвайки го отначало с всеки нов филм.

Преди шест години в екип с приятели – режисьори и аниматори възстановихте легендарния Международен фестивал на анимацията във Варна. Най-вдъхновяващият момент и най-обезсърчителният в работата ви?

Фестивалът направи много хора щастливи. Това е достатъчно.

Какво си казваш след всяко издание на фестивала?

Мълчим до следващия фестивал.

Ако светът се крепи на 3 кита, какво има под тях?

Под тях има поне още три кита, под тях още три, а надолу са само костенурки.

Ако часовникът може да те събужда сутрин с песен, коя да бъде тя?

Предпочитам тишината, за да мога да чуя какво се опитва да ми каже къщата. Това е нейният момент за радости и неволи, не моят.

С какво никога не би се съгласил?

Думата „никога“ поставя живота в безизходица. Ще разкажа една притча по повод Истината.

Един човек дълго търсил Истината. Преровил целия свят, но все не  можел да я открие. Един ден срещнал старец. Попитал го дали не знае къде да намери Истината. Старецът отговорил: „Знам, разбира се. Истината живее ей там, в онази малка колиба“. Човекът благодарил просълзен и се втурнал натам. Почукал на вратата на колибата, а там го посрещнала Истината – неугледна, опърпана и стара. Човекът, безкрайно разочарован, попитал: „А сега как да кажа на хората, че Истината изглежда толкова зле?“ Истината отговорила: „Излъжи!“

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино