Андрей Арнаудов – в(од)ещ в занаята

Трудно е да си мислиш за тях "разделно". Хубаво е обаче да знаеш, че има двама души в тая наша страна, които дори парите не могат да разделят. Един по един ги разпитвам за личната им цензура, моралната им бариера и умението да задържиш толкова дълго главата си над водата в телевизионния бизнес.

17 август ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 13'

Андрей Арнаудов – в(од)ещ в занаята

17 август ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Познавам ги много отдавна. Започнахме по едно и също време кариерите си. Още от началото те направиха по-смелата крачка и станаха и продуценти. Във времето сме работили в различни телевизии, в едни и същи телевизии, работили сме заедно, работили сме в конкурентни предавания. Харесвам ги, защото са умни момчета и успяха да съберат добър екип, който все още е с тях. Харесвам ги, защото работят много и защото все още не се взимат насериозно. Не ги харесвам, когато правят предавания, в които следят хората и ги снимат без тяхно разрешение. И не се притеснявам да им го кажа. И да разговарям с тях. Защото вярвам, че до истината се стига чрез говорене. И вярвам, че журналистиката има една единствена задача – да пита. Затова в два поредни понеделника ви представям две момчета, които не се притесняват да отговорят.

Андрей Арнаудов в Интервюто.

 

До преди малко си говорехме с Иван за „по-добрите“ версии на нас самите. На теб коя негова „версия“ ти е по-симпатична?

На мен ми е същият. За хората, които го познават, той не се е променил особено много. За тези, които си мислят, че го познават, защото три пъти са излизали на заведения с него, се е променил. За мен си е същият. Няма да му давам оценка. За семейството му е по-добър.

Твоята версия променя ли се?

Всеки има демо версия на себе си. Трябва да си много глупав или да си вярваш, че не се променяш. Не знам, аз съм си аз. Може би съм станал по-мрачен.

Разделил ли си се с някои идеали във времето?

Аз умея да разделям идеалите и ценностите от работата, защото понякога те не съвпадат много с нея. Особено като се занимаваш с телевизия. Така че тях си ги пазя за някои неща, от които не изкарвам пари, а по-скоро харча.

Това с „разделянето“ не е ли някакво оправдание?

Не е.

Просто телевизията е такъв бизнес, в който можеш да предложиш четири музикални предавания за предкласика, да речем. Обаче е много по-вероятно да ти купят четири предавания – очерци за „Планета Пайнер“. Това е бизнесът. Нашата работа е свързана с това, да предлагаме на телевизията, а тя евентуално да го купи.

Или пък да решим дали да направим това, което тя ни предлага. А да откажеш е много трудно, защото освен себе си с Иван, на гърба имаме много хора и е проблем, когато трябва да намериш начин да им платиш на тези хора. А понякога, в най-добрия вариант, телевизиите предлагат това, което си искал.

Има ли предавания, с които се гордееш?

Аз имах едно дискче на „10-те най” и си го пазех. Дълго време го пусках на мои приятели. Казваше се „10-те най-лични моми от малки населени места“. Беше за известни българки, които са дошли от възможно най-малки места. Дълго време ме забавляваше. Има много неща, с които се гордея. Например, при цялата му комерсиалност, вторият сезон на „Мюзик Айдъл“ с Вили Казасян е нещо, с което се гордея. Има и такива неща, с които не се гордея, но това не означава, че се срамувам. Да кажем „Папараци“. Да кажем някои броеве на „Сблъсък“, в които е имало твърде много викове. Но смятам, че са добър телевизионен продукт. Да, не е елитарен, но е професионално направен.

Какво е „елитарно“, като става време за телевизия?

За съжаление, елитарно е нещо, което не всички го гледат.

Българската телевизия много се е променила. Няма място за Кеворкян, за Тома Томов, защото телевизията не само тук, а навсякъде, не е телевизия на знанието, а на забавлението. Ако някой иска да научи нещо или да стане по-умен, не гледа телевизия, а си купува книга.

Ти така ли правиш?

Да, друг е въпросът, че заспивам на третата страница вечер, но все пак е опит.

Какво четеш?

Каквото ми падне. В момента чета за борджиите. И се опитвам да прочета новата книга на Умберто Еко – „Нулев брой“, но както ти казах –  вечер заспивам на третата страница.

Защо няма място за Кеворк?

Трябва да питаш телевизиите. Казвам, че сме се срамували от някои броеве на „Сблъсък“, но то изглеждаше толкова красиво и лековато, а сега цялата публицистика стана такава. Извинявай, ама в централното публицистично предаване на Нова телевизия, на мястото на „Всяка неделя“ в момента фолкпевиците са по-често на гости, отколкото каквито и да било други герои. Както и хора с неособено престижна репутация.

Вярвам, че „Сблъсък“ беше най-добрият ви продукт.

Остава си нещо, с което сме израснали. За съжаление, цялата публицистика стана тип „Сблъсък“ – хората започнаха да се карат по студиата, да крадат темите на „Сблъсък“ и той спря да е уникален, но си остана класика.

Когато си „в телевизора“, как разбираш кога трябва да спреш?

Не разбираш.

А какво? Някой ти го казва ли?

Някой ти го казва или зрителите ти го показват. На нас в един момент ни омръзна да правим „Сблъсък“, защото имаше теми, които бяха 63-та част, например. А иначе сме правили теми, които  сега, на тези години, никога не бих формулирал така. Например „Паразити ли са българските пенсионери?“. Сега осъзнавам колко е трудно да си възрастен човек в България и би ме било срам да формулирам така темата.

От какво още те е срам?

От лични мои изпълнения. Въпреки че Дони твърди, че не трябва да се срамуваме от това, което сме направили предишната вечер, а трябва да се гордеем. От професионални постъпки не съм се срамувал, защото съм  разделял възможното от желаното. Когато стигнеш един етап от живота си, започваш да правиш такива разграничения.

От „Папараци“ срам ли те е?

Не ме е срам изобщо. То е едно изключително добре направено таблоидно предаване. Не е приятно за хората, които попадат в него, въпреки че и това не винаги е така. Подозирам, че има и такива, които нямат нищо против да са там.

Какво казваш на твоите познати, които попадат в предаването?

Първо, не им казвам нищо. И второ, ние сме продуценти на това предаване и не знаем кой ще попадне там. Гледаме да спазваме закона, но продуцентът не трябва да се меси в редакторската работа. И е лесно проверимо – хора, които са ни близки, са попадали в това предаване. Не сме разделяли нещата. Този формат го има в много световни телевизии, а до скоро и цял гръцки канал въртеше подобни неща нон-стоп. А най-доброто на „Папараци“ е, че показва нещата, за разлика от жълтата преса, която само казва.

Ако аз бях продуцент на това предаване, щях да искам от хората, които го правят, да се постараят повече в „показването“. Всеки може да застане с камера на „Раковска“ и да снима актьорите, които по цял ден са около театрите, защото репетират или имат представления.

Това, с което предаването ще се промени следващия сезон, е че ще има повече обществено-социални видеоматериали. Те пак ще са папарашки, но в основата им няма да е шоубизнесът. Иначе винаги има риск да намериш по-лесното решение и това, което казваш, е наистина вярно. Ако се движиш цял ден по „Раковска“ е много по-вероятно да попаднеш в предаването, от този, който се движи с лимузина и охрана.

А този с охраната има и повече за криене.

Така е, но това е първото по рода си предаване в България и мисля, че след 5 години ще има много такива. Тогава „Папараци“ ще изглежда на хората като предаване за класическа литература.

Ако някой наднича над оградата ти и те снима, как ще се чувстваш?

Снимали са ме. Не ми е приятно. Но Иван ги съди, аз – не. Какво ще промени това? Ще ми дадат 5000 лева. Дразни ме, но аз съм необидчив човек. Няма да променя света ако започна да ги съдя.

А искал ли си да промениш телевизията?

Може да искам да променя отношението на хората към България или да искам „Левски“ да играе по-добър футбол, но да променям телевизията – не.

Толкова категоричен ли си и в личния си живот?

Напротив, в личния си живот много повече се колебая и по-често не знам какъв е правилният път.

Имаш ли лични кумири?

Не, по принцип човек си прави модел от своето семейство.

Аз съм имал добро, нормално семейство без тежки скандали, разводи и така нататък, така че нямам комплекс, насаден от детството. По-рано съм загубил баща си, но това не е нито негово, нито мое решение. Има неща, които не могат да бъдат направлявани от човешката воля. Нямам да наваксвам нещо или да компенсирам.

От друга страна, винаги съм намирал, че семейството е на втори план, защото може би това съм видял от баща си. Той се грижеше много за нас, но на първо място винаги беше работата му. Може би това е в основата на факта, че на 36 години още нямам дете. Винаги съм мислил, че не е на дневен ред, докато може би не дойде време, когато ще трябва да направя нещо спешно по въпроса.

Вярваш ли, че това ще те промени?

Трябва да разчиташ на тези, които имат опит. Всички казват, че това те променя много.

Има ли нещо, което те е променило много рязко?

При мен резките промени траят между 3 и 6 дни. Иначе съм ги правил многократно . „Спрях цигарите“ или „Не съм пил от месец“ не го броя като голяма промяна. Аз спрях цигарите и не мога да кажа, че е голяма промяна, това не ми е довело тежки сътресения в битието. В голяма част от времето се чувствам добре със себе си, в останалата част и резките промени не биха помогнали.

Кога си се разочаровал от себе си?

Имам дефект, че се опитвам да правя много неща наведнъж и се разпилявам повече отколкото трябва. И тогава се разочаровам от себе си. Поемам ангажименти, които не мога да свърша качествено. Не мога много за казвам „не“. И сега се уча да не го правя.

Лягал ли си с гузна съвест?

Като цяло в 90 процента от времето имам чувството, че не съм направил нещо като хората, което е много мъчително. И в голяма част от случаите е безпричинно.

А било ли ти е гузно заради хора, с които си работил? Заради отношение?

Загрубял съм с времето, защото много хора, на които съм вярвал, са ме разочаровали.

Ако някой не е доволен от мен, някак си вече не го приемам толкова тежко. Сега се замислям. Може би някой път ми е било гузно, да. Но имам чувството, че много по-често мен са ме предавали, отколкото обратното.

Но това е усещане и то е относително.

Какъв е върхът в професията на продуцент и водещ?

Да имаш вечерно шоу всеки ден.

За нас този момент дойде, когато не бяхме готови за него. Чисто житейски не бяхме готови. В момент с тежки лични катаклизми, с неизяснена концепция за себе си. А сега се притеснявам, че времето на вечерното шоу е отминало и не зная дали ще имаме втори шанс.

За един продуцент и водещ това е върхът. Иначе, да ти предложат големият проект за сезона е най-голямото доверие, което може да се даде от телевизията на продуцента.

Мислил ли си какво щеше да се случи ако беше попаднал в новините, ако беше станал репортер?

Може да прозвучи нескромно, но имах талант за репортер. Навремето имаше само БНТ и аз работех там в едно предаване като репортер. И тъй като съм със сравнително бърза мисъл, а и съм доста нахален, се справях доста добре. Но най-добрият на анкетите при нас беше Ники Костов, който преди време излезе и пак направи две анкети, след което каза: „Пичове, възрастен съм, не мога да гоня вече хората“. Та, и тази професия е за млади хора. Въпреки че, добрият репортер е безценен за новините.

Колко често си бил цензуриран за тези години?

Мисля, че по-често се цензурираме, отколкото ни цензурират. Така е с всички в телевизията. Но сега са се променили правилата и има много по-сериозен контрол. Ние с Иван един път замествахме Любен Дилов в сутрешното предаване – аз като водещ, Иван като свинята, поотпуснахме се и ни глобиха 15 000. А преди спокойно пускахме в 9 сутринта клипове как Боби Турбото прави секс с мече.

Губил ли си уважение на близки хора заради това, което си правил в телевизията?

Ако съм, то е защото не ме познават в личен план. Мисля, че уважение губиш в личния контакт, не от това, което правиш в телевизията. Затова са ти близки тези хора, защото различават двете неща.

А майка ти критикува ли те?

Тя е много разглезена в естетически план от баща ми, който правеше нещата в неговата работа почти съвършено. И тя смята, че и аз трябва да ги правя така. А в телевизията много често не се получава. Критикуваше ме много преди, но сега осъзна, че това не е изкуство, а манифактура.

От кого се учиш?

Ние имахме възможността да сме първите в много неща, както и да контактуваме с най-големите имена в българската журналистика. Иначе в университета нещата не са както трябва – първо, защото няма смяна на поколенията; второ, защото твърде много теоретици преподават и няма връзка с практиката. Но не съм аз човекът, който да им казва как да си вършат работата.

Как се научи да управляваш бизнеса си?

Със шамари. В България за добро или за лошо сме самоуки.

Добре ли ти е тук?

Иска ми се 6 месеца от годината да живея в Южна Италия. Иначе съм много щастлив, че съм българин. Ние може да сме прости, но глупави не сме.

Вярваш ли го наистина?

Да.

Не сме на нивото на историята и на предците си, прости сме, но в никакъв случай не сме глупави.

Но колкото по на юг отиваш, толкова по-глупави стават хората, защото естественият подбор не ги е хванал.

Ще си наваксаме ли, ще отговаряме ли някога на историята си?

В историята на българския народ се е случвало чудо – той е бил на изчезване – в късното Средновековие, в първите векове на турското робство… Били сме останали 600 000 – 700 000 и се е случило някакво демографско чудо. Излизаме от робството 6 милиона. Случват се чудеса, но ако няма някакъв голяма катаклизъм, не ни чака нищо добро.

Какъв трябва да бъде този катаклизъм?

Ако знаех, щях да съм Преподобна Стойна. Но трябва да се преобърне мисленето, защото така няма да се променят нещата.

Влиза ли ти се в политиката?

По начина, по който се решават сега нещата – не. На този етап ще стана един от многото, които или са си изгубили времето, или са откраднали нещо. Но не съм и склонен да вярвам, че политиците ни са лоши. Те са като нас.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография