Опиши ни своята стая!

Висок таван, големи прозорци, огромно легло, но като влезеш първо виждаш пиано и китара.

Ако отворим гардероба ти сега, какво ще открием там?

Пуловери, пуловери и пуловери. Имам лека обсебеност, свързана с пуловери. В морето от пуловери плува и по някой шантав панталон, тениски с идейни надписи, якета… Нормални неща.

Никога няма да те чуем да пееш…?

Чалга.

Често си тананикаш, когато…

… се къпя.

Какво можеш да запееш, дори да те бутнем насън?

Мога цял концерт да направя, ако ме бутнете насън – песни на Били Айлиш, Джорджа Смит, Съмър Уокър, Сабрина Клаудио и толкова много други.

Като пораснеш, искаш да приличаш на…?

Вече приличам…

Как минава един твой ден?

През седмицата ставам рано, отивам на училище, често след часовете имам тренировки по волейбол, а пък ако нямам, се връщам в къщи, уча и свиря. През уикендите обичам да скитам из града с приятелите ми.

Можеш ли да си затвориш очите и да си представиш целия път от вас до училището. Би ли ни описала какво виждаш по пътя си?

Живея близо до училище и отиването до там не е голямо пътешествие. Виждам зелено. Знам, че е тихо и леко хладно. През целия път слушам музика.

И последно – как би се описала на човек, който не може да те види?

Непослушна кестенява коса на вълни, сини очи, кръгли форми (смее се), усмивка…