Музикалността. Тя май ми е най-важна. Ако имам само визия и подкрепа, но не мога да се прибера в къщи и да свиря на китара или на пиано, няма да съм щастлива. Музиката ме прави щастлива.
В Берлин никога не се скучае, винаги има места и хора, с които да се щурее. Има толкова много неща за откриване – дали е малък магазин за винили, или интересна галерия, или концерт в центъра, просто се случват интересни неща. В Берлин има и страхотни музикални фестивали – през септември бях на Lollapalooza, където видях някои от любимите ми артисти като Джорджа Смит и Дуа Липа. Друга разлика е, че в Берлин има много алтернативни и шарени хора – виждаш го по дрехите им, по прическите им, по стила им, по поведението им, по музиката и изкуството, което правят. Иначе Берлин и София си приличат по това, че и двете вече са мой дом. Трудно мога да измисля друга прилика, но този контраст ми харесва.
Направих това парче заедно с Крис Трейс. Той ми е приятел, румънец е, има много успехи зад гърба си и е страхотно талантлив. Песента е всъщност срещата между моя леко меланхоличен стил и неговия инстинкт за звуци и мелодия.
Толкова много поздравления получих от познати и непознати, че не мога да повярвам какво стана. Казаха ми хубави думи и хора, които имат значение в музикалния бизнес. Много съм благодарна и щастлива.
Честно казано, още в началото знаех, че ще коментират появата ми като резултат от това, че Саня ми е майка. Истински късмет е да имаш интерес и страст към нещо, а родителят ти да може да те подкрепи. От малка майка ми ме учи да си вървя по пътя, без значение кой какво казва. Затова не се притеснявам.
Изобщо не ми се бърка, но аз я търся за мнение и съвет. Знам, че тя ще е безмилостно честна с мен. Знам и че това, че съм й дъщеря, никога няма да я накара да се преструва, че съм добра, ако всъщност не съм. Тя просто е такава.