Алек Алексиев от улица „Скромност“. Закуската.

Дни преди премиерата на "Възвишение" Интервюто се среща с него, за да го разходи до Борисовата градина, да пият кафе, да поразсъждават какво е да си патриот в днешно време и колко трябва да вярваш в една кауза, за да дадеш живота си за нея.

1 ноември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 13 мин.

Алек Алексиев от улица „Скромност“. Закуската.

1 ноември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Срещата ни е на служебния вход на Народния театър. Той закъснява 4 минути и се извинява. Казва, че за него да дойдеш навреме е въпрос на принцип. Слагат ни микрофони и се качваме в колата. По-късно ще гледам записа и ще си мисля, че присъствието му е точно такова като на екрана – приятно и ненатрапчиво. Истинското откритие на сериала „Откраднат живот“. И Гичо във „Възвишение“. 

Много думи от тази разходка ще останат незаписани, зад кадър. Разменени мисли, глътки кафе, когато камерата не работи. За продуцирането, за новите проекти, за пътуването и връщането, за воденето на дъщерите на балет. С него се общува лесно, той е мислещ, търсещ, от новото поколение актьори, които не чакат работата, а я създават. 


Александър Алексиев в Интервюто. 

Пиеш ли кафе?

Рядко пия, но като съм на снимки, винаги го пия с мляко.

Тогава какво правиш сутрин?

Сутрин ставам, къпя се, изстисквам по един лимон с топла вода и мед на себе си, на Яна и на Ая, а после правя консистенция от бъз.

Като спомена дъщеря си, вярваш ли, че талантът винаги прескачал едно поколение? И ако да, кой е това във вашето семейство – баща ти е актьор, вие с брат ти – също?

А ти вярваш ли в това наистина? Не знам как да разделим поколенията при нас (смее се). Брат ми (Цветан Алексиев) е със 17 години по-голям от мен.

Да, и той е страхотен актьор. Изобщо да си актьор е хубава работа. Това са хора, целунати от Господ.

Скоро срещнах президента Петър Стоянов и той ми каза, че в момента актьорите са най-целунатите хора в България, най-големите късметлии и най-обичаните. Въпреки всичко можем. Прави го Ованес, правят го Трите мечки и за мен тези хора са мотивация. Ние имаме нужда от такива примери.

Това ли те мотивира да си тук?

Аз не съм точно тук. Аз съм между Лондон и София. И аз, и Яна. Там сме, където има проекти. Можем да живеем на различно място и сме благословени заради това.

Изглеждаш спокоен човек, но кога най-много си се притеснявал, че няма да се справиш с някоя роля?

На „Възвишение“. Всеки ден. Всичките 55 дни. Със Стоян Дойчев, който играе Асенчо, много си говорихме за това. Мислехме си, че проваляме филма. Малко с хумор, но и двамата имахме съмнения. Много сложни роли, провокативни.

А далечни ли са ти? Не е ли по-лесно да играеш млад лекар в настоящето, отколкото да изградиш образ на мъж, който е живял във време много по-различно от нашето?

Честно да ти кажа, в един момент имах чувството, че Гичо е по-близък до мен. И то най-вече заради темите за образованието, които засяга. Това, че не можеш да  вдигнеш на революция един необразован човек. Чух от една лекция на сър Кен Робинсън, че образованието е креативността на човека, и аз съм напълно съгласен с него. Но и двамата говорят за това, че е много важен методът на образованието, дори при Гичо да е само от значение българинът да се научи на четмо и писмо.

Ние сме в същото време – и сега българите трябва да се учат на четмо и писмо като в началото.

Много е от днес Гичо, много е тук и сега.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър